Откриване на синдрома на Турет през 1885 година

От 1885г. до 1904г.

Не знаем дали ви е известно, но 19-ти век се смята за забележителен период в развитието на неврологичната наука в световен мащаб. Причината: през въпросното столетие са открити редица разстройства на нервната система, проявленията на които са описани детайлно в специализираната медицинска литература. Между тях е и т. нар. синдром на Турет. В миналото състоянието съществува под наименованието "болест на тиковете". Става дума за нарушение, свързано с наличие на двигателни и/или гласови тикове. Здравословният проблем носи името на откривателя си – френския невролог Жорж Алберт Едуар Брут Жил де ла Турет.

Въпреки че за ранните години на Жил де ла Турет се знае малко, предполага се, че той изкарал медицинското си образование в периода между 1873 година и 1876 година в Поатие и в Париж. През 1884 година французинът започва да се обучава при небезизвестния Жаж-Мартен Шарко в парижката болница "Салпетриера". В началото Жорж проучва заедно със своя ментор разнообразни медицински проблеми, между които: хистерия, хипноза и атаксия – все състояния, които интересували самият Шарко. По-късно, Жан-Мартен кара своя ученик да обърне внимание на т. нар. пароксизмални двигателни разстройства, които се характеризират с внезапни изблици на емоция или действие. Точно в този момент от кариерата си, през 1884 г., още докато се обучава, Жил де ла Турет може би за пръв път се сблъсква със синдрома, който впоследствие щял да носи неговото име.

В една от най-известните си статии, публикувани през януари 1885 година в брой на медицинския журнал "Archives de Neurologie", медикът описва странното неврологично състояние, наречено от него "болестта на тиковете" ("maladie des tics"– от френски език). Информацията в научния документ се основава на наблюдението на девет случая на пациенти със сходни симптоми. Жил де ла Турет смята, че това разстройство, по своята същност, е дегенеративно и, че се свързва с фамилна обремененост.

През 1886 година, след появата на споменатата публикация, Жил де ла Турет официално се квалифицира като лекар. Той продължава работата си върху хипнозата, хистерията и върху неврологичните състояния в различните институции, по време на заеманите от него длъжности. Докторът написал и публикува голям брой материали на медицинска тематика; в своите писмени разработки той засегнал и други теми.

През 1893-та синът му и едновремешният му ментор Жан-Мартен Шарко почиват. През същата трагична година Жорж е прострелян в главата, но оцелява. Оказало се, че покушението е извършено от пациентка от болницата "Салпетриера", която твърдяла, че, заради извършената върху нея хипноза, тя е неспособна да изкарва прехраната си. Парадоксално или не, Жил де ла Турет също се "сдобил" с психично (по всяка вероятност – депресия или деменция), както и с неврологично (невросифилис) заболяване. Между 1901г. и 1902г. французинът е принуден да напусне работа и отива да се лекува в Швейцария. Състоянието му бързо се влошава и той почива през май 1904 година.

Въпреки че медицинските историци често коментират, че още преди Жил де ла Турет е имало и други лекари, които са се занимавали с въпросния синдром, французинът безспорно е първият експерт, описал болестта в детайли.