Начало История на медицината Откриване на синдрома на Турет през 1885 година

Откриване на синдрома на Турет през 1885 година

От 1885г.

Откриване на синдрома на Турет през 1885 година - изображение

Не знаем дали ви е известно, но 19-ти век се смята за забележителен период в развитието на неврологичната наука в световен мащаб. Причината: през въпросното столетие били открити редица разстройства на нервната система, проявленията на които били описани детайлно в специализираната медицинска литература. Между тях бил и т. нар. синдром на Турет. В миналото състоянието съществувало под наименованието "болест на тиковете". Става дума за нарушение, свързано с наличие на двигателни и/или гласови тикове. Здравословният проблем носи името на откривателя си – френския невролог Жорж Алберт Едуар Брут Жил де ла Турет.

Въпреки че за ранните години на Жил де ла Турет се знае малко, предполага се, че той изкарал медицинското си образование в периода между 1873 година и 1876 година в Поатие и в Париж. През 1884 година французинът започнал да се обучава при небезизвестния Жаж-Мартен Шарко в парижката болница "Салпетриера". В началото Жорж проучвал заедно със своя ментор разнообразни медицински проблеми, между които: хистерия, хипноза и атаксия – все състояния, които интересували самият Шарко. По-късно, Жан-Мартен накарал своя ученик да обърне внимание на т. нар. пароксизмални двигателни разстройства, които се характеризирали с внезапни изблици на емоция или действие. Точно в този момент от кариерата си, през 1884 г., още докато се обучавал, Жил де ла Турет може би за пръв път се сблъскал със синдрома, който впоследствие щял да носи неговото име.

В една от най-известните си статии, публикувани през януари 1885 година в брой на медицинския журнал "Archives de Neurologie", медикът описал странното неврологично състояние, наречено от него "болестта на тиковете" ("maladie des tics"– от френски език). Информацията в научния документ се основавала на наблюдението на девет случая на пациенти със сходни симптоми. Жил де ла Турет смятал, че това разстройство, по своята същност, е дегенеративно и, че се свързва с фамилна обремененост.

През 1886 година, след появата на споменатата публикация, Жил де ла Турет официално се квалифицирал като лекар. Той продължил работата си върху хипнозата, хистерията и върху неврологичните състояния в различните институции, по време на заеманите от него длъжности. Докторът написал и публикувал голям брой материали на медицинска тематика; в своите писмени разработки той засегнал и други теми.

През 1893-та синът му и едновремешният му ментор Жан-Мартен Шарко починали. През същата трагична година Жорж бил прострелян в главата, но оцелял. Оказало се, че покушението било извършено от пациентка от болницата "Салпетриера", която твърдяла, че, заради извършената върху нея хипноза, тя била неспособна да изкарва прехраната си. Парадоксално или не, Жил де ла Турет също се "сдобил" с психично (по всяка вероятност – депресия или деменция), както и с неврологично (невросифилис) заболяване. Между 1901г. и 1902г. французинът бил принуден да напусне работа и отишъл да се лекува в Швейцария. Състоянието му бързо се влошило и той починал през май 1904 година.

Въпреки че медицинските историци често коментират, че още преди Жил де ла Турет е имало и други лекари, които са се занимавали с въпросния синдром, французинът безспорно бил първият експерт, описал болестта в детайли.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.tourette.org/resource/125-years-tourette-syndrome-discovery-early-history-future-disorder/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛюбопитноБотаникаЛеченияАлтернативна медицина