Розовите хапчета на Уилям Джаксън

от 19 апр 2016г.

От 1891г.

Историята мълчи по въпроса за това дали Уилям Джаксън наистина е бил реално съществуваща личност, но розовите му хапчета определено са били факт. Нещо повече, в последните години на 19-ти век те били истински "хит" не само в Канада (където, всъщност, били първоначално произведени), но също и в още 82 държави. За медикамент със съмнителен произход (и съдържание) това съвсем не било лоша репутация. Никак даже.

Голяма роля за популяризирането на "веселите" на външен вид таблетки изиграл канадският политик Джордж Тейлър Фулфорд, който през 90-те години на 20-ти век някакси се сдобил с правата да ги продава. Изглежда, че канадецът видял в лекарствата истинска "златна мина" и бързо започнал да ги рекламира по всевъзможни начини. Те били предлагани на пазара като мултифункционален лек срещу голям брой състояния, между които: анемия, депресия, липса на апетит и липса на енергия. И ако си мислите, че списъкът се ограничава само до тези няколко оплаквания, грешите.

Т. нар. розовите таблетки за бледи хора били в състояние уж да повлияят положително дори лечението на белодробна туберкулоза. В английската преса дори съществува доказателство за личност на име Дж. Роджър, който се излекувал от въпросното заболяване именно с медикаментите на д-р Джаксън. Пациентът обяснява, че е приемал розовите хапчета в продължение на няколко седмици по три пъти на ден. В резултат, той видимо започнал да се подобрява и малко по малко да възвръща силите си. Разбира се, никой не може да каже доколко "истински" е бил този човек и дали реално е оздравял.

Медицинската гилдия в Канада многократно се опитала да докаже, че предлаганият на пазара продукт е пълна измама, но, дали заради надеждата, която давали на болните, дали заради уникалния си цвят, хапчетата продължавали успешно да се купуват и така… чак до 70-те години на 20-ти век.

Някъде по това време станало ясно, че таблетките не съдържат нищо повече от малко количество екстракт от алое, захарно покритие и багрилни вещества – съставки, които със сигурност имат минимален (да не кажем - никакъв) "шанс" в борбата с туберкулозата.

Статията е част от историята на: