Военен конфликт преди 7000 години за малко не слага край на човешката раса

От -5000г. до -4500г.

Историците са пресметнали, че от създаването на писмеността до наши дни, мирните времена, в които не се води нито една война на планетата, са по-малко от 300 години. Борбата за власт и територия е кървав спътник на човешката цивилизация от самото й зараждане. Днес ние ще ви разкажем за един от най-мащабните военни конфликти от най-древната история, за който учените не са подозирали почти нищо само допреди няколко месеца.

Става въпрос за така наречената „Нулева световна война“. Тъй като този конфликт се е разразил преди повече от 7000 години, информация за него получаваме засега единствено от най-комплексния и труден за разчитане архив на Земята - нашето ДНК.

Експерти в областта на генетиката забелязват, че в периода на Късния Неолит огромна част от Y маркерите, предаващи се единствено от баща на син, изчезват. Антрополозите познават този феномен от години и го наричат „Неолитната генна цедка“. Досега се смяташе, че катаклизмът е следствие на масовата експанзия на човешката раса из нови краища на света. Подобно намаляване на гените, предавани по мъжка линия, се наблюдава при колонистите на необитаеми дотогава земи. Причината за това е, че голяма част от представителите на силния пол умират докато разучават новата територия, докато други се адаптират по-лесно и създават многобройно поколение.

Новите изследвания показват, че такова изчезване на Y-маркери не може да се получи при естествена селекция. Става въпрос за масово измиране единствено на мъже, като в края на катаклизма на всеки представител на силния пол се падат средно по 17 жени! През май, 2018-та година, в списание „Нейчър“ е публикувана новата основна теза на антрополозите - преди 7000 години избухва първата глобална война за ресурси.

Смята се, че кървавият конфликт избухва около 2 000 години след появата на земеделието. Археолозите са намерили веществени доказателства, датирани към този период, от които разбираме, че именно в края на Неолитната ера се появяват и първите разлики в благосъстоянието на отделните индивиди. Според академиците това довежда до борби между отделните общества, чиято цел е не просто да заграбят ресурсите на противника си.  Сблъсъците приключват едва когато воините на едното племе не избият всички бойци от другото племе, а след това вземат вдовиците им със себе си. Това явление се нарича „трибализъм“ и се наблюдава често при по-примитивните общества.

Тъй като по това време на цялата планета живеят едва няколко десетки милиона души, „Нулевата световна война“ засяга популациите на хората много по-тежко, отколкото всеки един военен конфликт в историята на Земята. Последиците от продължилата столетия кървава разправа са ужасяващи. Цели кланове са унищожени. Мъжете в хиляди селища са избити до един, а жените - закарани насила в нов дом. Ако нападнатото племе оцелее, конфликтът се подновява от децата на загиналите.

Вероятните положителни последици от „Нулевата световна война“ са невероятното за времето си забогатяване на някои народи, както и бум в развитието на военните технологии. Смята се, че именно от пепелта на разрушенията в края на Късния Неолит се издигат първите градове-държави в Шумер.

Тъй като все още няма намерени твърди доказателства за вековната война на племената от Древността, в антропологичните кръгове се зараждат няколко алтернативни обяснения за масовото изчезване на мъжки генетични маркери.

Първата теза гласи, че по-богатите родове са били много по-успешни в привличането на съпруги, което оставя по-бедните семейства без наследници. Друга теория за намаляването на разнообразието на Y-маркери в световната популация е пандемия на болест, покосяваща основно мъжката половина от човечеството.

Миналото крие безброй тайни и загадки. Независимо дали става въпрос за архитектурните постижения на древните вавилонци и египтяни или за мистериозните набези на Морските народи, можем да сме сигурни в следното: зад воала на Времето се крият не само любопитни факти, но и ключови моменти от историята на човечеството, които са повлияли на развитието на цивилизацията за столетия напред.

По статията работи: Георги Динев