Защо през 536-та година слънцето престава да грее за половин десетилетие

От 536г. до 541г.

През 536-та година след Христа необясним катаклизъм засяга цивилизациите в цялото Северно полукълбо. Огромен сив облак запречва небето и слънцето остава засенчено в продължение на няколко години. Историците за пръв път разбират за явлението от византийския хронист Прокопий. Той пише, че „слънцето намали своята яркост и заприлича на луна, бедствието продължи цялото лято“. Според летописеца това породило болести и военни сблъсъци из целия познат свят.

Първоначално историците са на мнение, че византийският им колега използва намалената светлина на слънцето като метафора за падението на Римската империя и изгубеното с нея знание. Един свитък от Сирия, описващ подобно явление, кара учените да се замислят дали наистина става въпрос за художествено сравнение или за описание на истинско бедствие. В намерения в Близкия изток документ, който също е да тиран към средата на 6-ти век, се описва как „През деня слънцето бе бледо, а през нощта луната бе неясна, докато морето се вълнуваше и носеше непрестанни бури към сушата“.

Сходството в двата текста кара историците да потърсят и други сведения за явлението. Оказва се, че подобна катастрофа е описана и в Ирландия. Затова академиците започват мащабно проучване в цяла Европа, чиято цел е да разкрие последиците от продължилото години затъмнение. Към тях се присъединяват археолози, геолози и климатолози, които да допринесат за събирането на данни.

Групата изследва множество фактори, сред които растежа на дърветата в средата на 6-ти век, човешките миграции през периода, както и промени в броя на населението на Европа, Азия и Северна Америка. Оказва се, че цялото Северно полукълбо е засегнато от природния катаклизъм. Навсякъде в изследваните райони се наблюдава спад в растителността, както и следи на масови преселения на хора от най-пострадалите местности.

Смята се, че последствията от явлението оказват пагубно влияние върху античните цивилизации. В края на затъмнението Европа е покосена от пандемия, наричана Юстиниановата чума. Според археолозите болестта покосява около 1/3 от населението на Стария континент. По същото време в Китай настъпва период на глад, започнал през 536-та година и продължил около половин десетилетие. В Корея пък са регистрирани необичаен брой бури и наводнения. И в двете страни се споменава за дъжд от жълта пепел, която вали от небето като сняг.

Най-тежко пострадалият по това време регион е Скандинавия. В средата на 6-ти век около 75% от селата на полуострова са изоставени. Причината за това са загиналите посеви, както и жестоките бури и снеговалежи. В една от викингските саги явлението е описано по следния начин: “ Слънцето почерня, а морето се надигна да погълне земята. Горе в небесата звездите блещукаха съвсем слабо“.

Според изследващите бедствието учени затъмняващият небето облак може да е породен от вулканична активност или удар на астероид със Земята. Привържениците на първата теория, която за момента се счита за по-надеждна, твърдят, че катаклизмът е следствие от огромен облак пепел, появил се при изригването на свръхвулкан в Централна Америка. Подобна вулканична активност, макар и в по-малки мащаби, е наблюдавана през 19-ти век. Други учени са на мнение, че става въпрос за няколко последователни изригвания на различни вулкани в периода 536-та - 540-та година.

Данни за силните изригвания са събрани от вечните ледове на Северния полюс. Глетчерите се образуват от годишни снеговалежи, които създават годишни пластове. Чрез сондиране на ледената покривка геолозите са стигнали до кората, образувала се през средата на 6-ти век. В нея са намерени необичайно високи количества на вулканична пепел и прах.

Другата теория гласи, че облакът е резултат от удар на метеорит или комета, но данни за подобен сблъсък все още не са намерени. Въпреки това възможно обяснение има своите привърженици сред академичните среди.

Това, което историците днес знаят със сигурност е, че катаклизмът е повлиял сериозно на древните цивилизации и е една от основните причини за края на Античността и началото на Тъмните векове. Годините на мрак и гладуване изтласкват много варварски племена на юг, където те са принудени да воюват с господстващата Римска империя и в крайна сметка да я унищожат и разграбят.

Редактор: Георги Динев