Вегетарианци в Античността - Египет, Елада и Римската империя

От -3000г. до -1000г.

Вегетариански и веган са думи, които вече можете да чуете или прочетете в почти всеки ресторант, хранителен магазин, закусвалня и дори на щанда за сладолед! Докато милиони хора в развиващите се райони на света гладуват и се борят за поредния залък, независимо какъв е той, в по-развитите страни да премахваш храни от менюто си е избор или „лайфстайл“.

Някои от хората, решили да премахнат продуктите от животински произход, твърдят, че изборът им е продиктуван от милосърдие към животните. Други са на мнение, че вегетарианската или веган диета е много по-здравословна от всеядната, а месото е продукт, която само трови организмите ни.

Друго мнение, относно хората, избрали вегетариански или веган начин на живот е, че този вид хранене може да доведе до здравословни проблеми, дори и до смърт. Някои пък просто смятат, че любителите на постни блюда се лишават от най-вкусните и питателни ястия…

Още едно мнение, което много хора споделят е, че тези две диети са сравнително нов феномен, зародил се преди няколко десетки години в държавите от Западна Европа и САЩ. В тази статия ние няма да подкрепяме нито да оборваме първите две гледни точки. Третото твърдение обаче е напълно грешно, доказват учените…

Първоначално вегетарианската диета се появява не от милосърдни подбуди, или защото е по-здравословна. Причината за появата на вегетарианството в античните земеделски общества е много по-проста. Месото е било рядкост. Този факт звучи странно, тъй като повечето антични владетели, особено египетските фараони, са изобразявани на огромни, живописни картини как преследват с колесниците си диви прасета, антилопи, ибиси, елени и дори лъвове. Разбира се, никой не отрича достоверността на каменните пана. Но само аристокрацията в Бронзовата епоха имала достъп до тези отнемащи много време и ресурси развлечения, каквото е лова. В тази статия ние ще говорим за обикновените земеделци, сиреч масата от населението на земята на фараоните, които са обработвали целогодишно богатата нилска почва и не са имали възможност да се занимават с толкова скъпи забавления.

И така, дивечът отпада от менюто на жителите на Древен Египет. Поне риболовът трябва да е разпространен в близост до толкова голяма река, нали? Вярно, намерени са археологически останки от риболовни мрежи и такъми в няколко от разкопките на древноегипетски поселища. Но, по причини, които ще посочим малко по-надолу, ние имаме доказателства, че рибата е била рядкост на трапезата на средностатистическия човек от долината на река Нил през онази епоха.

И така, единственият друг източник на месо, който остава достъпен за гражданите на първата антична държава е животновъдството. След като почвите около реката са толкова богати, защо древните египтяни не са отглеждали огромни стада от кози, овце, крави и прасета в зелените пасища край най-голямата река в света? Отговорът на този въпрос е може би най-лесният от всички. Домашните животни в Античността не са били същите като тези, които познаваме днес. Преди няколко хиляди години дребният и едър рогат добитък напомня много повече своите диви предшественици, отколкото модерния си облик. Кравите, козите и овцете са значително по-дребни, трупали са много по-малко тегло, с по-лош нрав и се нуждаят от повече растителен материал да се нахранят, тъй като индустриалният фураж не бил познат на човечеството по това време. Прасетата, от друга страна, никога не са били популярна храна в горещите околности на Сахара. Като вземем предвид тези разлики, можем да заключим, че да се отглеждат животни в Древен Египет е икономически неизгодно, особено в земя, известна с това, че семената покълват дори и само да ги хвърлиш върху разораната пръст.

За диетата на древните египтяни знаем най-много от едно френско изследване, направено през 2014-та година. За да разучат по-обстойно диетата на съвременниците на Пирамидите, учените изследват въглеродните натрупвания в тъканите на над 40 мумии от различни краища на днешен Египет и околностите. В резултат се установява, че около 70% от диетата на населението на „люлката на човешката цивилизация“ е съставена от пшеница и ечемик, като следващата най-голяма група храни са просото и соргото - 10%. Ястията с животински произход остават доста по-назад в списъка, сочат изследователите.

В заключение може да кажем, че в ранната Античност вегетарианството е било доста разпространено, но не защото това е избраният от народа начин на хранене, а защото месото е неизгодно за произвеждане и, следователно, трудно за намиране. За някои може да звучи малко несправедливо, но във вековете на първите цивилизации ястията от животински произход са достъпни основно за представителите на „синята кръв“. Това не означава, че древните египтяни не близват месо, риба и млечни продукти, напротив, имаме сведения за много обредни блюда, включващи тези храни. Просто те са присъствали на трапезата много по-рядко, отколкото в съвременното ни меню. Или също толкова често, зависи каква е какви са предпочитанията на индивида.

С годините обаче домашните животни ставали все по-едри и отглеждането им не изисквало толкова усилия, колкото това на старите породи крави, кози, овце и прасета. Освен това, за разлика от пустинния терен на северна Африка, тучните поляни, както и разнообразният релеф на Европа са по-подходящи за развъждане на големи стада добитък. Тези прости фактори направили храните от животински произход достъпни за всички прослойки на обществото, следователно и доста по-важна част от диетата на ранните европейски цивилизации. Истина е, че в някои части на Елада и Римската империя месните продукти все още били скъпи, но в никакъв случай не и недостъпни за обикновените граждани.

В люлката на философията и хуманизма се появява нов вид вегетарианство - не породено от нуждата, а от морални подбуди. Тук обаче ще вметнем, че тези морални подбуди не са същите като на екоактивистите от наши дни. Лишението от животинска плът се практикувало с цел спасяване на безсмъртната човешка душа!

Древните гърци вярват, че всички живи създания имат душа, но само човешкият дух е разумен. Именно подхранвани от тази теория, много видни философи от антична Елада призовават своите последователи да се откажат от консумацията на животинска плът - с цел да спасят нетленната си същност от поквара.

За създател на тази теория се смята Питагор. Видният гръцки учен, математик и философ пръв прави връзка между консумацията на месо и проявата на „животинското“ у човека. Той стига до заключението, че месоядството принася в организма и частици от нечистата душа на убитото животно, които взаимодействат с безсмъртния човешки дух. Питагор вярва, че именно затова човешкият род е станал по-агресивен през вековете и се подчинява на първичните си помисли с повече страст. Философът моли своите ученици да избягват храната, приготвена чрез умъртвяване на живи същества (по това време растенията не са се смятали за истински живи), защото този им акт накърнява чистотата на разумната им частица от боговете и може да ги принизи до състояние на полузверове. Една от най-големите опасности от яденето на месо според него е да се преродиш в животно заради тези „духовни замърсявания“.

Не толкова краен, но придържащ се към сходни принципи, е и небезизвестният Платон, който донякъде споделя мнението на Питагор за природата на нетленния дух. Той обаче смята, че само човешката душа е безсмъртна. Според него яденето на месо не носи опасност за безсмъртната частица на Човека, но препоръчва то да се отбягва. Платон твърди, че цивилизованият град-държава трябва да спазва вегетарианска диета, но с идеята жителите му да могат да се съсредоточат върху по-висшите аспекти на философията и изкуствата, а също и за да се избегне жаждата за кръв, която според него е неприсъща на неомърсената човешка душа.

Други застъпници на теорията на Платон са Аристотел, Зенон от Елея и римският поет Овидий. Той е първият римски мислител, който се застъпва за чистотата на душата чрез ограничаване на консумация на месо. Поетът твърди, че проливането на кръв, само по себе си, е животински акт, който омърсява сакралната човешка същност. Римският писател призовава римските граждани да спрат жертвоприношенията на животни на ритуалните олтари, както и да избягват ястията от животински произход. Самият Овидий бил известен сред сънародниците си със своя миролюбив начин на живот, който подкрепял на практика неговите философия за света и човешкия морал.

Директно повлиян от възгледите на Овидий, небезизвестният Сенека подкрепя теорията за неприкосновеност на човешкия дух. Видният римски мислител осъжда насилието, което се случвало пред очите на тълпата в колизеумите. Той обаче криел своите вегетариански хранителни предпочитания, тъй като в началото на първи век постенето се свързвало с наскоро зародилото се християнство, което било не просто непрестижно, но и опасно. Все пак това били времена, в които изповядването на Христовата вяра осигурявало „еднопосочен билет“ към гладиаторската арена…

Други застъпници на „спасяващото душата“ вегетарианство са магистрат Плутарх, роденият в Египет Плотин, както и други видни представители на философския елит от началото на Новата ера.

Постепенно от култ към опазване на човешкото съзнание от „низки“ страсти, вегетарианството се превръща в идеал за състрадание.