Вегетарианци в Античността, част 1 - Египет

От -3000г. до -1000г.

Вегетариански и веган са думи, които вече можете да чуете или прочетете в почти всеки ресторант, хранителен магазин, закусвалня и дори на щанда за сладолед! Докато милиони хора в развиващите се райони на света гладуват и се борят за поредния залък, независимо какъв е той, в по-развитите страни да премахваш храни от менюто си е избор или „лайфстайл“.

Някои от хората, решили да премахнат продуктите от животински произход, твърдят, че изборът им е продиктуван от милосърдие към животните. Други са на мнение, че вегетарианската или веган диета е много по-здравословна от всеядната, а месото е продукт, която само трови организмите ни.

Друго мнение, относно хората, избрали вегетариански или веган начин на живот е, че този вид хранене може да доведе до здравословни проблеми, дори и до смърт. Някои пък просто смятат, че любителите на постни блюда се лишават от най-вкусните и питателни ястия…

Още едно мнение, което много хора споделят е, че тези две диети са сравнително нов феномен, зародил се преди няколко десетки години в държавите от Западна Европа и САЩ. В тази статия ние няма да подкрепяме нито да оборваме първите две гледни точки. Третото твърдение обаче е напълно грешно, доказват учените…

Първоначално вегетарианската диета се появява не от милосърдни подбуди, или защото е по-здравословна. Причината за появата на вегетарианството в античните земеделски общества е много по-проста. Месото е било рядкост. Този факт звучи странно, тъй като повечето антични владетели, особено египетските фараони, са изобразявани на огромни, живописни картини как преследват с колесниците си диви прасета, антилопи, ибиси, елени и дори лъвове. Разбира се, никой не отрича достоверността на каменните пана. Но само аристокрацията в Бронзовата епоха имала достъп до тези отнемащи много време и ресурси развлечения, каквото е лова. В тази статия ние ще говорим за обикновените земеделци, сиреч масата от населението на земята на фараоните, които са обработвали целогодишно богатата нилска почва и не са имали възможност да се занимават с толкова скъпи забавления.

И така, дивечът отпада от менюто на жителите на Древен Египет. Поне риболовът трябва да е разпространен в близост до толкова голяма река, нали? Вярно, намерени са археологически останки от риболовни мрежи и такъми в няколко от разкопките на древноегипетски поселища. Но, по причини, които ще посочим малко по-надолу, ние имаме доказателства, че рибата е била рядкост на трапезата на средностатистическия човек от долината на река Нил през онази епоха.

И така, единственият друг източник на месо, който остава достъпен за гражданите на първата антична държава е животновъдството. След като почвите около реката са толкова богати, защо древните египтяни не са отглеждали огромни стада от кози, овце, крави и прасета в зелените пасища край най-голямата река в света? Отговорът на този въпрос е може би най-лесният от всички. Домашните животни в Античността не са били същите като тези, които познаваме днес. Преди няколко хиляди години дребният и едър рогат добитък напомня много повече своите диви предшественици, отколкото модерния си облик. Кравите, козите и овцете са значително по-дребни, трупали са много по-малко тегло, с по-лош нрав и се нуждаят от повече растителен материал да се нахранят, тъй като индустриалният фураж не бил познат на човечеството по това време. Прасетата, от друга страна, никога не са били популярна храна в горещите околности на Сахара. Като вземем предвид тези разлики, можем да заключим, че да се отглеждат животни в Древен Египет е икономически неизгодно, особено в земя, известна с това, че семената покълват дори и само да ги хвърлиш върху разораната пръст.

За диетата на древните египтяни знаем най-много от едно френско изследване, направено през 2014-та година. За да разучат по-обстойно диетата на съвременниците на Пирамидите, учените изследват въглеродните натрупвания в тъканите на над 40 мумии от различни краища на днешен Египет и околностите. В резултат се установява, че около 70% от диетата на населението на „люлката на човешката цивилизация“ е съставена от пшеница и ечемик, като следващата най-голяма група храни са просото и соргото - 10%. Ястията с животински произход остават доста по-назад в списъка, сочат изследователите.

В заключение може да кажем, че в ранната Античност вегетарианството е било доста разпространено, но не защото това е избраният от народа начин на хранене, а защото месото е неизгодно за произвеждане и, следователно, трудно за намиране. За някои може да звучи малко несправедливо, но във вековете на първите цивилизации ястията от животински произход са достъпни основно за представителите на „синята кръв“. Това не означава, че древните египтяни не близват месо, риба и млечни продукти, напротив, имаме сведения за много обредни блюда, включващи тези храни. Просто те са присъствали на трапезата много по-рядко, отколкото в съвременното ни меню. Или също толкова често, зависи каква е какви са предпочитанията на индивида. В днешни дни човек може поне да избира какво да яде…

По статията работи: Георги Динев