Военната медицина на викингите

От 790г. до 1066г.

Викингските нашествия са един от най-кървавите периоди в историята на Средновековна Европа. Нашествениците от Скандинавия претърпяват демографски бум през 7-ми и 8-ми век, което принуждава калените в множество вътрешни борби воини да потеглят с корабите си към нови земи, където да завладяват нови територии.

Би било редно да споменем, че викингите не се придвижват под общ флаг и определено не принадлежат към една народност. През Тъмните векове скандинавците са разделени в десетки малки кралства и княжества, които в най-добрия случай създават временни обединения, за да съберат голям брой воини и да нападнат някоя съседна страна. Всъщност формирането на трите основни държави на полуострова - Дания, Швеция и Норвегия - се случва в самия край на Епохата на викингските нашествия.

И въпреки политическата си дезорганизираност и хаотични военни действия, норманите успяват да завладеят голяма част от Европа, както и да разграбят стотици укрепени селища, градове и да превземат столиците на някои от най-могъщите средновековни кралства. Причината за това е огромният военен опит, натрупан по време на непрестанните вътрешни сблъсъци, случващи непрестанно на Скандинавския полуостров още от края на Античността. Затова викингите притежават не само уникални умения в областта на бойните тактики и хитрости, изработването на оръжия, придвижване в боен строй и т.н., но и в полевата медицина.

За разлика от останалите региони в Европа, където раните и контузиите се обработват единствено от специализиран персонал (най-често доброволци или монаси), в културата на викингите е прието всеки воин да се запознае с някои методи за изцеление. Сведения от древните исландски саги разказват за някои легендарни пълководци, които не остават доволни от наместването на счупена кост, затова решават да наранят повторно превързаното място и този път да наместят костите си сами.

И макар най-вероятно тези полумитични разкази да са преувеличени, те ясно говорят за съществуването на практика воините да се превързват сами. По намерените кости на скандинавци от периода, археолозите са открили, че викингите познават всички основни елементи на военната медицина - почистване, зашиване, наместване на кости, шиниране, превързване и третиране с билкови отвари и други природни лекове.

В една норвежка сага от 11-ти век се разказва за воина Тормодир, който е един от първите европейци, стъпили на остров Гренландия. По време на едно сражение той е улучен от стрела и заведен в колибата на жена, която има опит в церенето на рани. Тя предлага на ветерана да изпие бульон от лук и праз, за да разбере по миризмата кои органи са засегнати. Тормодир обаче отказва, тъй като вече усеща, че е на смъртния си одър, и вместо това сам вади върха на стрелата от раната си, използвайки медицински пинсети, след което умира бързо и безболезнено.

Това предание е особено интересно за историците, тъй като споменава архаичен метод за установяване на пораженията по тялото, използван от викингите. Всъщност определянето на сериозността на контузията по външни белези е част от медицинската подготовка на скандинавските бойци. Друга сага разказва за група викинги, които преследват свой ранен враг. Единият от преследвачите намира локва кръв в снега и след като я опитва на вкус заключва, че прорезът стига до вътрешните органи и няма смисъл да продължават с гонението, тъй като раненият мъж ще умре до няколко часа.

Интересното при викингската полева медицина е, че процентът на оцелелите е доста висок, имайки се предвид, че повечето операции са извършвани от неспециализирани воини-медици. При изследвания на скелети на нормани от Тъмните векове, археолозите заключват, че около половината от пострадалите по време на битка мъже се възстановяват след интервенцията. Тази статистика е изготвена на базата на признаците на зарастване по костите. Разбира се, при по-сериозните рани процентът на оздравяване е доста по-нисък. Някои от ранените загиват дори след по-прости лекарски намеси от рода на зашиване на рана или наместване на става. Вероятната причина за това е разразила се инфекция.

Постепенно викингите създават своя собствена лекарска школа. Смята се, че първият скандинавски владетел, който въвежда лекарската професия като единствен занаят за някои мъже, е крал Магнус Добрия, царувал в Норвегия през 11-ти век. Той избира 12 воини, които имат талант в церенето на рани, и им поставя задачата да обучават доброволци в изкуството на медицината.

Разбира се, по време на възстановителния процес ранените бойци не разчитат на грижите на другите воини. Те се възстановяват под наблюдението на свои близки или отредени за целта роби. В някои случаи контузените се оставят при жени, за които се знае, че имат добри церителски умения.

Редактор: Георги Динев