Заболявания и средства за лечение в еврейската медицина

От -578г.

Съществуват немалко заболявания, които са били познати и са засягали еврейския народ. Съхранени са исторически данни за лечението на различни болести, засягали еврейското общество, датиращи от около 587 г. пр. Хр. Голяма част от тях може да се открият в еврейската свещена книжнина, наречена Танах.

Сред тези заболявания се причисляват "shahefet" (туберкулоза, Левит, 26:16), "afolim" (лайшманиоза, Второзаконие, 28:27), "yerakon" (хепатит, Второзаконие, 28:22), "she?in pore ah a v abu ot" (пемфигус, Пр. 9 : 9), "gonorrhea, leukorrhea" (гонорея, Левит, 15 ), "dever" (вредители, Второзаконие, 28:21), "shivron motnayim" (лумбаго, Езекиил, 21:11) "nofel ve-galui  enayim" (епилепсия,Чис., 24:4 ), "azamot" (остеомиелит Пр., 14:30).

Въпреки че не са изрично посочени с конкретен термин, очните заболявания като блефарит, гонококова офталмия, сенилна катаракта несъмнено са съществували и са засягали често древните евреи: "Сега очите на Израел (Яков) бяха помрачени от старост, така че той не може да види" (Битие, 48:10 ). От описанието става ясно, че става дума именно за заболяванията на зрителната система.

За различни форми на кожни заболявания се споменава във Второзаконие: "Господ ще те поразява с цирея на Египет, и с кръвотечения, с краста и сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш" (Второзаконие, 28: 27). На иврит думата "zara at", означаваща проказа, може да се разтълкува и като общ термин за редица лечими кожни заболявания, споменати и в Левит, 13.

Терминът "maggefah" (отново е сборен) касае заболявания като чума, епидемии от различни контагиозни болести, а в редки случаи можело да се тълкува и със значение на венерически заболявания. Бубонната чума, описана в "I Царе, 5" споменава за връзкато между гризачите и опасната инфекция. Бубонната чума, описана в "I Samuel 5" убеждавала древните евреи, че гризачите са основните преносители на болестта.

Споменавали се и различни видове рани: "makkah" е общият термин за рани. „Makkah t'eriyyah“ се използвал като нарицателно за гнойните рани, „makkah anushah“ за нелечимите и често пъти фатални рани, "pez'a" за прободните, "habburah" за тези от изгаряне и "mazor" за септичните рани.

С изключение на ухапването от змия (Чис. 21:9), което не подлежало на медикаментозно лечение, библейските методи на лечение, ползвани от еврейския народ имали по-скоро рационален характер, а не включвали заклинания и магически ритуали.

Библейските терапевтични методи се състояли в измиване, което включвало употребата на масла и балсами, използвали се и различни видове превръзки за раните и костните фрактури. Къпането в "целебни" (вероятно ставало дума за минерални) изворни води според "I Царе, 05:10" било препоръчително при кожни заболявания. Модерният животоспасяващ метод на дишане "уста в уста" се е използвал от еврейските медици (Царе,I 17:22, II Царе,4:34-35). За лечението на древните евреи приложими са и слънчевите бани, и различните медикаментозни напитки. Сред лечебните растения се споменават смирната, благоуханната канела, касията, галбана, мандрагората.

Изображенията на най-често използваните растения в еврейската медицина са следните:

1. Касия

2. Канела

3. Галбан

3. Мандрагора

4. Смирна