Принос на известни еврейски медици към историята на медицината

От 1452г.

От началото на своята история до модерните времена, евреите са упражнили огромно влияние върху развитието на медицинската наука. Еврейските медици били отдадени и посветени изцяло на грижите за своите пациенти.

В древни времена медицината и религията са тясно свързани. Свещениците се считат за основни пазители на общественото здраве, а на лекарите се гледа като на инструменти, чрез които Бог може да лекува. Поради тази причина еврейските медици считат призванието си за духовен дар, а не просто за обикновена професия. За да станат лекари еврейските ученици трябва да покриват големи изисквания, а етичните стандарти също били от голямо значение.

Някои от по-влиятелните еврейски лекари, имащи принос към историята на еврейската медицина са Авраам Самуел Закуто, Дионис Брудос, Луиз Меркадо, Франческо Лопес де Вилалобос, Яков де Кастро Сарменто и др. Всички те продължават традициите на прочутата иберийска медицинска школо, от времето на арабското владичество на полуострова.

Самуел Закуто е роден в испанския град Саламанка през 1452. Емигрира в Португалия и Тунис, където става известен като лекар и астроном, поради все по-голямата нетърпимост на католическите власти към еврейската общност. Неговият велик Зактус Луситанус е роден в Лисабон през 1575 г. се превръща в един от най-големите критици на своето време. Той е пише история на медицината в 12 тома, озаглавена като "De medicorum Principum". Създава и етичен кодекс на лекарите, известен с името "Introitus medici ad praxim".

Дионис Брудос (1470-1540) е еврейски лекар, написал важни произведения за Галенизма и кръвопускането. Неговият син Мануел Брудос практикувал във Венеция, Англия и Фландрия - публикува произведения на тема диета за фебрилните заболявания, както и множество произведения на трески, гинекология, педиатрия, наследствени заболявания и инфекциозни болести.

Франческо Лопес де Вилалобос, практикувал през 15 век, е един от първите медици, които описват заболяването сифилис. През 1498 той публикува описание на бубонна чума. Неговият родственик Родриго Лопес е интернист и анатом, който бяга от Инквизицията през 1559. Практикува медицинската професия като лекува кралицата на Англия- Елизабет I. През 1594 той е обвинен в заговор за отровителство срещу Елизабет и е осъден на смърт.

Семейство де Кастро е дало на историята на медицината много видни еврейски лекари. Най-известният е Родриго де Кастро (1550-1627), автор на гинекологична работа "Universa Muliebrium Medicina". Той е лекар на краля на Дания, както и на различни германски херцози и князе. Синът му Бенедикт де Кастро изучава медицина в Хамбург. Става лекар на кралицата на Швеция. Той е автор на "Апология" (медико-исторически труд, който описва постиженията на еврейските лекари и ги защитава срещу антисемитските обвинения).

Оробио де Кастро (също медик от фамилията), бяга от Инквизицията и се установява в Амстердам, където става лидер на еврейската общност.

Яков де Кастро Сарменто (1692-1762 година), роден в Португалия се установява в Англия. Приет е като научен сътрудник на Кралското лекарско общество през 1730 година. Неговата работа "Agua de Inglaterra" разкрива задълбочено познание относно терапевтичните свойства на хинина.