История на еврейската медицина по време на Талмудската ера

От 400г. до 500г.

Еврейският процес на "Гемара" е протича в два основни книжовни центръра- Израел и Вавилония. Развиват се две отделни и независими аналитични организации, два труда на Талмуд - сборник от религиозни закони, етика история и легенди. По-старият е известен като Ерусалимски Талмуд и е съставен през четвърти век в Израел. Талмудът от Вавилония е съставен около 500 г. сл.Хр.

Обикновено, когато определени исторически източници се позовават на определени факти, наименованието "Талмуд" се ползва без допълнително уточнение и се има предвид Вавилонския Талмуд.

Историческите изследвания, касаещи събитията по време на Талмудската ера, оказали влияние върху историята на еврейската медицина обхващат периода от втори век преди Христа до шести век след Христа. Събитията от този период имали голямо влияние върху мисълта, начина на живот и светоусещането на евреите, а оттам и върху развитието на еврейското медицинско изкуство. Еврейската общност станала по-отворена към влияния от съседните страни, както и към чуждестранни философии, имащи въздействие върху всички сфери на живота, включително и медицината.

Източници и влияния

Източниците за този период са апокрифни еврейски книги, гръко-римски документи, писания на евреи и неевреи, "Мишна", "Йерусалимски и Вавилонски Талмуди", "Мидрашим" и части от наскоро откритите свитъци от Мъртво море. За съжаление нито един от тези източници, по същество, не е медицинска книга. Медицинските въпроси се описвали главно, за да илюстрират различни ритуали или подробности от гражданското и наказателното право.

В Талмуда, няколко медицински въпроси се разглеждат подробно в трактати като "Hullin", "Nega'im" и "Bekhorot". Влиянието на персийските и вавилонските "вълшебни", защитни и лечебни средства (възприети от евреите) са своеобразни препратки и методи за направата на амулети и практикуване на ритуали против уроки или за прогонване на демони.

Гръцкото влияние върху еврейската медицинска мисъл също е значително, но може да се открои ясно факта, че еврейските медици не са следвали сляпо хуморалната патология на заболяванията, а по-скоро анатомичния им характер на зараждане. Тези убеждения са изградени по време на медицинската практика, обучението и провеждането на експерименти, наблюдения на болни животни, както и чрез дисекции.

Еврейската медицина основно е повлияна от християнската медицинска мисъл. Медиците изследвали и събирали билки и корени за лечебни цели, въпреки че техните главни средства за защита били молитвите, мистични формули и амулетите. Чистосърдечната вяра била всичко, което е необходимо, за да се излекуват физическите и психическите заболявания, хроничните дефекти като слепота, глухота, двигателни увреждания.

Лекарствата, споменаващи се в Новия Завет на Библията са почти изцяло причислени и не се изключвали от терапията, базирана върху вярата. От друга страна, отношението на еврейски учени от онова време, а по-късно и на тези от Талмудската ера към медицината, заболяванията и лечението е строго научно и не включвало религиозните вярвания.