Как Никалъс Уинтън спасява 669 деца от ужасите на Втората световна война

От 1939г. до 1939г.

Никалъс Уинтън е роден през 1909-та година в Хампстед, Лондон. Той е дете на емигранти от еврейски произход, които бягат от Германия няколко години преди това. Причината за преселването на родителите му е влошаващото се отношение към юдеите в Централна Европа. За да се впишат по-лесно в британското общество, те се покръстват, кръщават децата си и приемат християнска фамилия.

Никалъс Уинтън има нормално детство. През младежките си години решава да тръгне по стъпките на баща си и да се занимава с банкерство. След като завършва училище кара няколко стажа в Европа и успява да се издигне до позицията банков мениджър. По време на престоя си в Германия младият мъж е изключително разтревожен от популярността на Националсоциалистическата партия и последиците, до които може да доведе това.

През 1939-та година младият бизнесмен планира пътуване до Швейцария, където иска да се отдаде на каране на ски. Един негов приятел се свързва с него и го убеждава да посети Прага, за да види колко влошена е ситуацията в Чехословакия. По това време Хитлер започва да анексира Судетската област.

След като обширни части от славянската страна попадат под немски контрол, хиляди бежанци, основно от еврейски произход, бягат към столицата. Затова, когато Уинтън пристига в Прага, градът е залят от бездомни хора, които спят под открито небе. Освен това столицата не предлага сигурно убежище от настъпващите към вътрешността на Чехия Хитлерови войски. Докоснат от трагичната гледка, банкерът решава да спаси със собствени средства колкото се може повече от децата, треперещи на улицата в очакване на гибелта под формата на отрядите на SS.

Уинтън започва да планира спасителната акция от своя кабинет в Прага. Той се свързва с програмата Киндертранспорт, която извозва деца на запад, за да ги спаси от влошилата се политическа обстановка. За съжаление организацията не работи на територията на прага. Банкерът разбира, че за да успее легално да прекара децата в обединеното кралство, трябва да им осигури подслон, както и да заплати по 50 паунда на човек. Сумата служи като гаранция, че даденото лице ще се завърне в родината си след войната.

След като урежда административните подробности, Уинтън закупува билети за влак до различни градове в Англия и извозва чешките деца на групи от няколко десетки души. Банкерът се притеснява, че може да има проблеми на холандската граница, тъй като по това време страната се затваря за емигранти от еврейски произход. Опасенията му се оказват напразни, понеже документите на всеки един от младежите са изрядни, а гаранциите им са заплатени.

Уинтън успява да прокара няколко групи от деца в периода от март до август, 1939-та година. През цялото време мъжът работи като банкер в лондонска банка, а акциите си извършва през свободното си време. Билетите, квартирите и гаранциите плаща от собствения си джоб. За да може да спаси повече деца, стартира благотворително финансиране за програмата си, като сам създава рекламни текстове в местните вестници и в някои църкви.

За съжаление последната група, организирана от банкера, не успява да стигне до Обединеното кралство, тъй като преди младежите да се качат на влака избухва Втората световна война. Въпреки това спасените от мъжа момчета и момичета са 669.

По време на войната Никалъс Уинтън служи в Кралските въздушни сили, а след това работи в Международната организация за помощ на бежанците. Освен това се жени и става баща на три деца. Делото му остава извън полезрението на медиите и подвигът на мъжа е забравен в продължение на десетки години.

През 1988-ма година съпругата на Никълъс намира счетоводната му книга, в която са описани разходите за спасителните акции. Тя изпраща копие от документа до изследователката Елизабет Максуел, която колекционира спомени и записи от Холокоста. Няколко месеца след това вече възрастният господин Уинтън е поканен в мемориално шоу на ВВС, където се говори за героите от войната. По време на самото предаване водещият се обръща към Никалъс и го информира, че стои до едно от децата, които той спасява преди години. Оказва се, че още няколко десетки души в публиката дължат живота си на смелия мъж. Всички те стават на крака и аплодират човека, на когото дължат живота си.

През 2003-та година Никалъс Уинтън е посветен в рицарство от кралица Елизабет II. Титлата му е дадена заради проявената от него хуманност по време на тежката политическа обстановка. През 2014-та година е поканен в Чехия, където получава орден Бял Лъв, първа степен.

Никалъс Уинтън умира на 106 години в съня си. Въпреки това той остава жив в спомените на стотиците спасени от него хора, както и в разказите на техните семейства. Негови статуи са издигнати на няколко гари в Англия, в Прага и в мемориалната зона на организацията Киндертранспорт.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Развитие на медицината по време на Втората световна война