Теодор Морел - личният лекар на Хитлер

От 1886г. до 1948г.

През последните дни на Втората световна война правителството на Третия райх претърпява вътрешен колапс. Причината за това е нахлулата на територията на страната Съветска армия, която бавно, но непреклонно настъпва към немската столица. Както може да се очаква, много от приближените на Хитлер мъже и жени дезертират от постовете си и бягат в провинцията, където се надяват да се скрият от предстоящото наказание.

Един от хората, които остават до последно до Фюрера, е Теодор Морел. Медикът става известен като личния лекар на Хитлер. Освен с отдадеността си към Райха и Нацистката партия, той се слави със странните и нестандартни методи на лечение, много от които са негов личен патент. Именно неортодоксалните медикаменти, използвани от Морел, го превръщат в обект на недоверие сред останалия германски елит.

Медикът е роден през 1886-та година в германския град Мюнценберг. Завършва медицина във Франция и започва работа като полеви лекар. По време на Първата световна война успява да се утвърди като ерудиран експерт на тема здраве. Тъкмо тогава се появява и твърдението, че е специализирал медицина при известния лауреат Иля Мечников.

Теодор Морел се установява трайно в Берлин след края на Първата световна война. Става известен като един от най-добрите медици в града и дори се отправя на дълги командировки, за да се грижи за здравето на персийския шах и краля на Румъния. През 1933-та се присъединява към Нацистката партия. Най-вероятно именно по този начин се запознава с личния фотограф на Хитлер Хайнрих Хофман. Хофман страда от венерическото заболяване гонорея. Морел успява да излекува своя пациент, без лечението да предизвика каквито и да е странични ефекти в тялото на заболелия.

Когато Хитлер започва да изпитва силни стомашни болки, Хайнрих Хофман учтиво препоръчва Морел, тъй като немският медик се е доказал като способен лечител. Така през 1936-та година Фюрера става „Пациент А“ в списъка на известния берлински лекар.

Теодор Морел диагностицира водача на Нацистката партия и открива, че той страда от „пълно изтощение на долната храносмилателна система“. Затова медикът предписва на своя пациент хидролизирана бактерия Ешерихия коли. Хитлер започва редовен прием на лекарството и съвсем скоро стомахът му се оправя, а заедно с това изчезва и неприятният обрив по краката му. Именно затова Фюрера решава да назначи Морел за свой личен лекар.

Макар методите на берлинския медик да дават резултат, много от приближените на Хитлер подозират, че Морел е измамник, който не лекува техния водач, а само приглушава симптомите на болестите му. Подобно мнение споделят значими личности като Хайнрих Химлер, Херман Гьоринг и Алберт Шпеер.

Шпеер пише в своите мемоари, че новоназначеният лекар му се струва ненадежден още при самото му появяване през 1936-та година. Немският политик отива при берлинския медик, оплаквайки се от болки в стомаха. Морел му предписва цял куп патентовани от самия него лекарства. Алберт Шпеер кимва благодарствено, но не закупува медикаментите, а отива на втора консултация при друг лекар-експерт. Гастроентерологът дава съвсем различна експертиза. Той смята, че болките са предизвикани от недоспиване и няколко дни здрав сън ще прекратят чревния дискомфорт.

Хайнрих Химлер от своя страна решава да тества лекарството „Витамултин“, което Морел инжектира на Фюрера ежедневно. Личният лекар на Хитлер твърди, че то представлява разтвор от няколко изключително важни за организма микроелементи, но лабораторните тестове показват, че медикаментът представлява метамфетамин, разтворен във вода.

Въпреки това Фюрера продължава да се доверява единствено на Теодор Морел, поне що се отнася до личното му здраве. След като във втория етап на войната Германия започва да губи позиции, медикът измисля десетки нови „медикаменти“ за своя главен пациент. Повечето от тези разтвори съдържат стимуланти от рода на амфетамин и кофеин, съчетани с успокоителни.

След падането на Берлин в ръцете на Съюзниците, Морел не получава никаква присъда, тъй като де факто не е извършил каквото и да е престъпление срещу човечеството. Въпреки това кариерата му е съсипана, а няколкото дни в ареста не се отразяват добре на здравето му. Само 3 години след края на войната той умира от множество здравословни проблеми, предизвикани от лоша хигиена и затлъстяване.

Редактор: Георги Динев