Детският концентрационен лагер в Лодз - едно от най ужасните места в света

От 1941г. до 1945г.

Всички ние, запознати дори бегло с историята на 20-ти век, сме чували за концентрационните лагери, създавани на територията на Третия райх. Макар трудовите наказателни лагери да са създадени доста по-рано, по време на най-мащабния конфликт на планетата този тип затвор става изключително популярен. Може би най-известният такъв е Аушвиц, където стотици хиляди души намират смъртта си след дълги месеци на глад и мъчения.

Колкото и невероятно да звучи, концентрационният лагер в Лодз е оставил още по-грозен отпечатък върху световната история. Причината за това е, че в мрачните помещения на затвора не са настанявани възрастни хора, а деца. Ужасяващото здание има капацитет около 3000 места и функционира от 1941-ва година до края на войната.

Тук някои от по-запознатите с историята на Втората световна война може да изтъкнат, че в Аушвиц също е имало групи от малолетни и непълнолетни. Това е напълно вярно, но в залите на Менгеле са изпращани единствено малки групи от по няколкостотин деца от еврейски произход. От друга страна лагера в Лодз е нещо като кошмарно сиропиталище за отхвърлени младежи, сираци и невръстни представители на неарийските етноси в Полша.

Лагерът е следствие от така наречената германизация на града. Самото селище е създадено от пруски немци, но винаги е населяван основно от поляци. През годините Лодз попада многократно под германска или австрийска власт, но жителите му успяват да запазят своята славянска идентичност. Архивистите на Райха обаче намират документи, които сочат за постоянно немско малцинство, което постепенно е претопено от полското мнозинство. Затова Хитлер решава да германизира тази част от населението, която притежава типичните за арийците външни белези и да ги обяви за потомствени германци, които са плод на смесени бракове.

Тъй като това се случва в разгара на войната, много от живеещите в града поляци загиват или са изпратени на фронта, където трябва да се сражават с други славяни. В резултат на това хиляди деца остават без надзор, сираци или растат без покрив над главата си. Тези от тях, които притежават арийски черти, са закарани в други части на Райха, където са осиновени от бездетни или възрастни немски двойки и отгледани като етнически немци.

Децата с тъмни очи, коса и кожа обаче нямат този шанс. Те не само не наподобяват на външен вид на арийци, но и „загрозяват германския облик на града“. Тези нещастни момчета и момичета са затваряни в концентрационния лагер в Лодз, където прекарват 4 години в мизерия, принудителен труд и унижения.

Децата в лагера участват насилствено не само в поддържането на сградите и двора, но и работят в производството на някои по-лесни за обработване суровини. В зависимост от възрастта, те са настанявани в различни отделения. Най-малките момчета и момичета са на не повече от 6 години. Те биват отглеждани като нежелани паразити, които могат да допринесат за страната си единствено чрез физически труд.

При „провинения“ от рода на плач или нощно уриниране децата биват строго наказвани с допълнителен труд или принудително извършване на физически упражнения. Понякога порциите на малчуганите са намалявани заради лошо поведение.

Друг постоянен фактор в живота на затворените в лагера деца е мизерията. Хигиенните условия в лагера са изключително занижени и стените са пълни с излизащи вечер плъхове, а леглата - с въшки, бълхи и дървеници. Разбира се, това се отнася само за детските общежития, жилищата на надзирателите са добре поддържани, като за почистването се грижат някои от младежите.

Когато Лодз е превзет от Червената армия, около 3 000 деца са освободени от ужасния затвор-сиропиталище. Двамата директори са осъдени в престъпления срещу човешките права и екзекутирани, а останалите служители са принудени да изтърпят доживотни присъди. Една от жените, част от нацисткия персонал, успява да се укрие и живее близо 30 години с фалшив паспорт в покрайнините на града. Все пак тя е разкрита през 1974-та и осъдена на 20 години лишаване от свобода.

За съжаление действията на властите не успяват да изтрият кошмарните спомени на лишените от детство младежи, живели 5 години в нищета зад огражденията на лагера. В тяхна памет е издигнат мемориален паметник в един от градските паркове.

Редактор: Георги Динев