Какво причинява пристъпите на лудост, с които е известен крал Джордж III

От 1760г. до 1810г.

Британският крал Джордж III остава в историята като последния монарх, управляващ американските колонии. Именно по негово време бунтовниците от 13-те колонии вдигат въстание срещу тежките закони на английските управници. Освен че губи голяма част от териториите на империята в Новия свят, кралят страда и от периодични пристъпи на параноя и депресия.

Животът на Джордж III е белязан от моменти на психическа нестабилност. С годините състоянието на монарха се влошава до толкова, че накрая неговият син - Джордж, принц на Уелс - поема управлението на Британската империя. Според историка Питър Джералд болестта на владетеля остава напълно мистериозна за тогавашните медици и най-вероятно предписаните медикаменти не облекчават, а допринасят за състоянието на краля.

Самата „лудост“ на Джордж III се проявява по няколко начина. Обикновено той изпада в периоди на параноя и тревожност, но понякога получава епизоди на силна нестабилност, придружени с бълнуване и халюцинации. В някои случаи състоянието му се влошава дотолкова, че монархът не е способен да говори гладко, както и да комуникира с други хора. Историците разполагат със сведения, че част от слугите на владетеля са упълномощени да ограничават свободата на движение на Джордж III и дори да го удържат с груба сила, ако ситуацията изисква подобни мерки.

Записани са и други симптоми на болестта на британския крал. Те включват инсомния, нервни тикове и т.н. Една физическа особеност, записана като резултат от заболяването, учудва историците в продължение на десетилетия. Медиците, грижили се за монарха, споменават за специфичния син цвят на урината на владетеля. Според тях тази аномалия се наблюдава единствено, когато владетелят получава поредния епизод на психическа нестабилност.

Сведенията на лекарите от 18-ти век първоначално навеждат академиците до заключението ,че последният британски монарх, управлявал Америка, страда от порфирия. Порфирията е заболяване, при което синтезът на хемоглобин в кръвта е нарушен. Наричана още „Синдром на вампира“, тази болест може да доведе до нервни разстройства, физическо неразположение и до странно пигментиране на някои части на тялото, както и до оцветяване на урината.

Теорията за порфирия е особено популярна през 60-те години на 20-ти век и е разпространена от американските историци, които я налагат като официална. Причината за това е, че странното заболяване служи като рационално обяснение за множество паранормални и/или необясними явления в миналото. Тази теза е потвърдена и от британски академици, направили своето изявление пред репортер на ВВС.

През 2010-та година гореспоменатия Питър Джералд обявява, че заболяването на британския монарх няма нищо общо с количеството на хемоглобин в организма. Според историка, който работи с екип от психолози, по време на своите по-леки пристъпи кралят използва изключително дълги изречения със сложни конструкции и богат речник. Това е изключително характерно за хора, страдащи от маниакална депресия и биполярно разстройство.

Това обаче не обяснява необикновения свят на урината на монарха. Джералд намира отговор на това в медикаментите, използвани от кралските лечители през 18-ти век. Така историкът разбира, че Джордж III е третиран с тинктура от тинтява. Билката е позната със своя успокояващ нервите ефект, но също така съдържа и синьо-виолетови пигменти, които могат да повлияят на цвета на урината.

Навярно самите кралски медици не осъзнават връзката между цвета на урината на пациента и самите лекарства. Затова те приемат, че лилавият пигмент се дължи на нарушеното психическо здраве на владетеля и единствено променят дозировката на медикамента, който очевидно не е в състояние да подобри състоянието на Джордж III.

Макар теорията на Питър Джералд да обяснява по-добре причината за лудостта на монарха, тя само доказва, че тогавашните медици така или иначе не са имали шанс да излекуват своя владетел.

Повече за порфирията и нейната историческа роля можете да намерите тук.

Редактор: Георги Динев