Културата на Чаталхьоюк - най-старият град в човешката история

От -7500г. до -5700г.

През 1958-ма година британският археолог Джеймс Мелаарт започва да изследва останките от древни селища в централна Анадола. Вниманието му е привлечено от една селищна могила, лежаща недалеч от поречието на река Чаршамба. Местните наричат възвишението Чаталхьоюк, което в буквален превод от турски означава „раздвоена могила“. В областта се носи легенда, че мястото е стара гробница.

Същата година Мелаарт започва разкопки и много скоро археологът и неговият екип осъзнават, че са се натъкнали на остатъците от изключително необичайно неолитно селище. След като учените отравят древните руйни, те разбират, че са намерили най-стария град в човешката история.

Селището, което става известно с името Чаталхьоюк, има изключително необичайни архитектура, устройство и култура. Сградите, съставляващи града, са плътно залепени една за друга. Тъй като между отделните постройки няма никакво място, къщите нямат врати и прозорци, както и няма каквито и да е дворове, пътеки и улици. Единственият вход и изход от отделните сгради е посредством дупка в тавана. След по-задълбочено изследване на устройството на града се оказва, че населението е използвало покривите вместо алеи и всеки ден хиляди хора са се разхождали върху къщите на своите съседи.

Ежедневието на жителите на града е подобно на това повечето ранни цивилизации. Домакинствата се издържат чрез лов, риболов, земеделие и животновъдство. Животните, отглеждани от античната цивилизация, са вече изчезнали породи кози и овце, а в по-късните етапи и полудиви говеда. Земеделието е страничен поминък и по-скоро служи за разнообразяване на менюто, отколкото като основен метод за прехрана.

Почти всички сгради на Чаталхьоюк имат жилищна функция. Постройките се състоят от една-единствена стая, в която има огнище, складови ниши и каменни нарове, които служат за сядане и спане. Предполага се, че през слънчевите дни част от домакинските задължения се изпълняват на покрива. Постепенно на по-широките площадки се изграждат обществени готварски огнища, които се ползват едновременно от няколко семейства. В селището живеят между 5 000 и 8 000 души.

Разкопките показват, че в Чаталхьоюк няма кастово или административно разделение. Всички хора имат равни права и задължения. Не са открити и каквито и да било различия в благосъстоянието на жителите от „кварталите“ на града. Единствените сгради, чиято функция не е да приютява домакинство, са няколко храма.

Стените на постройките, съставляващи приличащия на кошер Чаталхьоюк, са направени от глинени тухли, примесени с камък и кирпич, а таваните - от дърво и тръстика и измазани с кал. Отвътре и отвън всяка една къща е покрита с рисунки. Някои от картините изобразяват сцени от ежедневието - лов, животни в бяг и др. Други имат по-скоро ритуална символика - лешояди нападат безглави мъже. За съжаление няма как да знаем каква е истинското значение на нито една от рисунките, тъй като последните жители на града са умрели преди 7500 години.

Друг интересен аспект от културата на града е поставянето на скулптури на глави на бик по стените на къщите. Предполага се, че тези орнаменти имат предпазваща функция и най-вероятно символизират духове, които бдят над домакинството. Други религиозни принадлежности, намерени в жилищните постройки, са глинени фигурки, изобразяващи жена във фертилна възраст. Обикновено божеството е изобразявано с огромни гърди и корем, както и други белези за изключително наднормено тегло. Подобни мотиви се срещат из повечето неолитни цивилизации от Европа и Близкия изток.

Един от основните ритуали от културата на Чаталхьоюк е погребването на мъртъвци в пределите на жилището. Човешките тела са поставяни в тръстикови кошници или носилки и вграждани в пода или наровете на дома. Повечето намерени скелети са пълни (без липсващи кости), но в някои случаи черепът е отстранен, боядисан в напомнящ кожа цвят и отнесен в друга част на селището. Подобни практики се наблюдават при отдалечените на стотици километри антични цивилизации в територията на Сирия и Йерихон.

Защо тази невероятно напреднала за времето си цивилизация е изчезнала, не е ясно и до днес. Археолозите имат няколко теории за съдбата на Чаталхьоюк. Първото предположение е, че градът е изоставен заради липсата му на каквито и да е защитни съоръжения. Други възможни обяснения са пресъхване на течащия наблизо канал на река Чаршамба, смъртоносен набег на някое съседно племе и др. От това, което е оцеляло разрушителния ефект на времето, може спокойно да се заключи, че селището е първият град, издигнат от човечеството.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи