Нова теория обяснява какво е унищожило цивилизацията на маите

От 950г. до 1539г.

Дълги години историците спорят относно причината, довела до разпадането на майската цивилизация. Това се дължи на факта, че археолозите не намират никакви доказателства за мащабен военен конфликт на територията на могъщата империя, съществувала в продължение на столетия на територията на днешните държави Мексико, Белиз, Хондурас, Салвадор и Гватемала. Въпреки това цивилизацията на най-емблематичните жители на Централна Америка се срива само за стотина години.

Когато европейците пристигат в Новия свят, те заварват остатъците от народа на маите да живеят в полупразните, упаднали градове, останали от предишните славни дни. За съжаление по това време никой не е смятал за важно да разпитва и описва културното наследство на нехристиянските цивилизации. Затова в наши дни учените могат само да спекулират какво е довело до упадък най-могъщата и урбанизирана държава в региона. Някои подозират, че става въпрос за пандемия от смъртоносна болест, други търсят причината в поредица от граждански войни. Трети са на мнение, че империята се е разраснала прекалено много и се е разпаднала на множество малки княжества.

Съвсем наскоро в медийното пространство се появява ново обяснение за упадъка на майската цивилизация. Във „Вашингтон Пост“ излиза статия на изследователя от университета в Кеймбридж Никалъс Евънс. Той изследва загадката от съвсем нов ъгъл. Вместо да търси отговорите в пръстта под майските градове, той изследва калта в едно от най-големите езера, намирало се в сърцето на империята.

За целта учения използва добре познатия на археолозите химичен анализ на наносите. Този метод позволява на изследователите да разберат колко дълбок е бил дадения водоем през годините, каква е била солеността и киселинността на водата и т.н. Евънс се натъква на един много интересен факт. В продължение на около 400 години Централна Америка е спохождана от циклични периоди на суша.

Според британския академик това явление е предизвикано от резкия спад на дъждовете, които през втората половина на първото хилядолетие след Христа намаляват със средно 50%. Това довело до постоянното спадане на нивото на водоемите, както и до спад на процента на влажност в самия въздух. Капките в атмосферата намалели със средно 2 до 7%.

Това направило земеделието в областта много по-ненадеждно. Маите се прехранват основно чрез земеделие, тъй като не притежават опитомени животни, а са твърде много, за да се изхранват единствено с лов. Когато годишната реколта намалява, те започват да живеят в непрестанен глад. Това води до естествено намаляване на населението. Тъй като бедствието се повтаря в периоди от няколко години, те не успяват да се сдобият с хранителни запаси, които да консумират по време на сухите периоди.

Унищожителното влияние на засушаването унищожава напоителната система, която маите прокарват по-рано през земеделските региони. Най-вероятно от цикличните катаклизми пострадват и техните инфраструктура и  градоустройство. Това води до постепенно намаляване на населението, както и до затруднен контакт между отделните провинции на империята. Процесът на упадък бил бавен, но непредотвратим. В края на първото хилядолетие от цивилизацията на маите са останали само няколко града, които съществуват като анклави сред необятните джунгли на полуостров Юкатан и днешен Белиз.

Днес хората, самоопределящи се като наследници на маите са около 6 милиона, но много голяма част от тях имат само частичен майски произход. Въпреки това езикът на древната цивилизация, както и традиционната религия, са живи и до днес. Основните паметници на майската империя, оцелели до наши дни, са огромните каменни пирамиди, издигали се някога в центъра на големите културни центрове.

Редактор: Георги Динев