Традиционната медицина на древните маи, Част 1

Маите са един от най-развитите народи, живели в предколумбова Америка. За нас, европейците цивилизацията на индианското племе е едновременно изключително чужда и непозната, но освен това и интригуваща. От една страна те успяват да създадат централизирана държавност, да изградят стабилна и сигурна инфраструктура между големите градове на империята и да издигнат удивително високи каменни пирамиди, на които да разположат храмовете си. От друга страна не познават сечивата от метал, колелото и селскостопанските животни.

Един от по-малко познатите аспекти от културата на древните маи е тяхната медицина. Разбира се тя има много малко общо с конвенционалната. Тъй като този народ възниква в блатата на полуостров Юкатан, неговите членове се сблъскват ежедневно с най-различни ухапвания, инфекции, хранителни натравяния и дори контузии. За щастие същият мочурлив терен предлага и богата гама от природни ресурси за борба и превенция на гореизброените проблеми.

За медицината на маите научаваме както от записките на конкистадорите и древните индиански писари, така и от наследниците на маите, които и до днес живеят в Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и Белиз. От посочените източници историците са открили, че традиционната медицина в централноамериканската империя следва шест основни принципа.

Първото правило на медиците на маите, наричани шамани или а-мени, че всички хора, животни, растения и предмети са свързани с невидима сила. Това вярване се среща при множество народи от Америка и Азия (включително и при пра-българите). Затова на първо лечителят трябва да намери начин да балансира енергията в болния.

Второто правило на медицината на маите гласи, че човешкият организъм се състои от тяло и душа. Двата аспекта са толкова тясно свързани, че ако материалната част пострада, спиритуалното тяло също се уврежда. Затова шаманът трябва да лекува физическия аспект с физически средства и едновременно с това да призове духове, които да се погрижат за целостта на душата.

Третият основен стълб в медицинската доктрина на а-мените е свързан с цикличността в природата. Добрият лечител умее да се вслушва в естествения кръговрат и по този начин да определя кои билки и лечебни вещества да използва. Маите вярват, че ако усети ритъма на природата, растенията сами „проговарят“ на въпросния шаман.

Четвъртото правило гласи, че по време на лечението няма по-важен или по-незначителен аспект на боледуване. Шаманите не бива да се концентрират върху един симптом, а да третират пациента си по всички възможни методи.

Петото твърдение в медицината на маите е относно пулсът и цвета на кръвта. Според техните лечители най-лесният начин за определяне на естеството на болестта е чрез преглеждане на тези два здравословни фактора.

Последното правило се отнася за топлината на болния. Според шаманите заболяванията се делят на „горещи“ и „студени“. Подобен тип разпределение се среща и в Стария свят, по-специално в доктрината на римския хирург и медик Гален.

Маите наричат „студени“ болести отпадналостта, втрисането и парализирането. „Горещите“ заболявания включват диария, треска, повръщане и т.н. Всеки тип болести се третира чрез приемане на срещуположния тип храна. Така например за отпадналост се пие чай от парливи билки, придружен с люти чушки, а за диария - охладени отвари с освежаващ ефект.

За да разберете как маите прилагат тези шест правила в практическата медицина, прочетете втората част на статията.

Редактор: Георги Динев