От пшеничени сухари до Говеждо Бургиньон - военната храна през Новото време

От 1601г. до 1813г.

Още от древността един от най-големите логистични проблеми по време на военна кампания е изхранването на войниците. Става въпрос за хиляди мъже, придвижващи се непрестанно из вражеска територия. Някои пълководци разчитат на грабежи, с които да изхранват войските си, но по-мъдрите генерали снабдяват обоза си с всевъзможни блюда. Разбира се, менюто на бойците се състои основно от трайни продукти, които да могат да се съхраняват месеци, без да се развалят.

Първата специализирана походна храна са сухарите. Трябва да уточним обаче, че не става въпрос за изсушен хляб, а за специално създаден за целта продукт. Приготвянето на този тип тестено изделие е сходно с това на съвременната галета. Брашното се меси и после се изпича многократно, докато цялата вода в бисквитата се изпари. За да са максимално трайни, войнишките сухари не съдържат съставки, различни от брашно, не се слага дори сол или захар.

За първи път този консуматив е създаден през 17-ти век. Безвкусното блюдо става популярно сред моряците, тъй като е неподатливо на действието на влагата и може да се съхранява години в трюма, след което да се сервира и да е годно за консумация. Практичността на войнишките сухари изобщо не ги прави любима храна. Разпространени прякори на тестеното изделие са „зъботрошач“, „развъдник на червеи“ и т.н.

Лошата слава на издръжливите крекери се дължи на ужасния им вкус, както и на това, че обикновено са пълни с личинки на различни насекоми, които ги намират за подходящо място за гнездене. За да се справят с тези два проблема, войниците най-често ядат сухарите след като ги накиснат в гореща вода, чай или кафе. По този начин завъдилите се вътре ларви умират, а твърдото, спечено брашно поомеква.

За дългия срок на годност на този продукт може да съдим по факта, че по време на Гражданската война в САЩ на войниците са раздавани крекери, които са изпечени 13 години по-рано, по време на Мексиканско-американската война. Именно тогава е документирана още една импровизирана рецепта, свързана с твърдия тестен продукт. Бисквитата се накисва във вода, след което се пържи на тиган със свинска мас. По този начин блюдото придобива по-висока протеинова стойност и по-добър вкус.

Друга основна съставка в менюто на войниците през 18-ти и 19-ти век е осоленото месо. Най-често това ястие се приготвя от свинско или телешко. От запазена рецепта от 1731-ва година разбираме как точно е приготвяна тази дълготрайна храна:

„Телешкото, осигурено за корабите на Негово Величество, трябва да се нареже на двукилограмови парчета, а свинското - на еднокилограмови. Всички парчета с неправилна форма от рода на крачета, сърца, опашка и др. трябва да се отделят. Сандъците трябва да се маркират с печат в горната част на капака.“

Тази заповед е създадена, за да се избегне попадането на нетрайни продукти сред годното за съхранение месо. След като разделянето на суровината е готова, всяко парче се осолява обилно и след това бива потапяно многократно в солен разтвор, докато всичката кръв и влага от месото не е отстранена. Този процес на обработване прави ястието невероятно издръжливо, но изсушаването го втвърдява значително.

За да може да се прекарат сухите сухари и твърдото осолено месо, на войниците от Новото време се полагат големи количества течности на ден. Интересното е, че много често вместо вода, армиите от 18-ти и 19-ти век са снабдявани с бира. В наши дни пиенето на алкохол преди сражение звучи изключително противоестествено, но тогавашното пиво е с много по-нисък градус - около 1,5%. Освен това алкохолните питиета присъстват в дневното меню на европейците до началото на 20-ти век, когато започва реформирането на традиционното хранене и създаването на по-здравословни хранителни навици.

Всичко това се променя, когато през 19-ти век в Европа се изобретява един простичък, но изключително ефикасен метод за обработване на храна - консервирането.

Консервирането позволява на продуктите да останат свежи или поне годни за консумация в продължение на месеци. Именно затова тази технология навлиза много бързо сред готвачите, отговорни за приготвянето на припаси за военните. Тъй като тези пакети с храна служат за изхранване на един човек за възможно най-дълъг период от време, най-популярните ястия, изпращани към фронта, стават осоленото говеждо и яхнията на фирма Маконочи (Maconochie).

Осоленото говеждо месо е основното ястие на британските войници в продължение на над 120 години. Причината за това е високата хранителна стойност на блюдото, както и неговата дълготрайност. По време на Първата световна война много войници оцеляват именно благодарение на тази консервирана храна. Един от последните живи през 21-ви век ветерани - Хари Пач - разказва своите спомени за ежедневието в окопите. Той споменава, че осоленото говеждо е безвкусно и дори може да има предизвикващ погнуса мирис, но на практика не се разваля и служи като жизнен запас по време на аварийни ситуации. По негови думи понякога снабдителните линии са бомбардирани от врага и по този начин предните редици остават без приток на продоволствия в продължение на седмици. В тези случаи добре познатата на войниците консерва с накълвано говеждо се превръща в единственото ястие за деня.

Другият най-разпространен хранителен продукт в британската армия през Великата война е яхнията на фирма Маконочи. Тя представлява консервирана гъста супа от ряпа, картофи, моркови и говеждо месо. Макар това ястие да се счита за малко по-добро от гореспоменатото блюдо, качеството на продуктите определено не е най-доброто на пазара. В книгата „Война на глада“ Матю Ричардсън описва яхнията Маконочи по следния начин:

„Ако отворите консерва с Маконочи, първото нещо, което ще видите, е слой от пихтиеста мазнина, подобна на развалена сланина. Ако се поразровите, ще намерите парченца от морков и други неразпознаваеми зеленчуци, а най-отдолу се спотайва пласт от накълцано мистериозно месо. Първият човек, опитал стрида, е бил куражлия, но този, пробвал яхнията на фирма Маконочи, е бил още по-безстрашен. Томи определя това ястие като най-висша форма на боклук. Макар оценката му да не е много ласкава, той бе напълно прав.“

По време на Втората световна война войнишките порциони подобряват многократно своето качество. 30 години по-късно фронтоваците получават редовни доставки на консервирано говеждо и свинско месо, юфка, сушени плодове, кафе, бисквити, мляко на прах, дъвки и дори алкохол. За разлика от предишните големи конфликти, през 40-те години на 20-ти век служещите на фронта се снабдяват и с истинска тоалетна хартия.

Интересна иновация в сферата на военните порциони е френският виногел. Този продукт става популярен по време на Първата виетнамска война. Обикновените френски войници дават на странния консуматив прякора „тигрова кръв“. Това се дължи на факта, че виногелът всъщност е блокче от дехидратирано вино, което може да се разтвори във вода и се превръща в слабо алкохолна напитка. То се раздава на бойците, тъй като те са на хиляди километри от родната си страна и имат нужда от повдигане на морала.

С появата на въздушните пратки храната на войниците се подобрява още повече и сухите, дълготрайни продукти се използват единствено в екстремни ситуации. Именно така се появяват съвременните неприкосновени запаси, които всички войници носят в раницата си. Те се състоят от най-различни блюда, съхранени чрез химически вещества. Така например във френската армия най-разпространеното ястие сред армейците е Говеждо Бургиньон, която е една от любимите яхнии в страната. Освен стандартното меню, френската армия предлага още три избора - съобразено с еврейската кухня, мюсюлманска храна и вегетариански гозби.

У нас най-разпространените военни ястия са консервиран боб с наденица, ядки, дехидратиран сварен ориз и др. Пакетите на родната армия предоставят необходимата енергия за средностатистически мъж в период от 48 часа.

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината