От пшеничени сухари до Говеждо Бургиньон - военната храна през Новото време (част 1)

От 1601г. до 1813г.

Още от древността един от най-големите логистични проблеми по време на военна кампания е изхранването на войниците. Става въпрос за хиляди мъже, придвижващи се непрестанно из вражеска територия. Някои пълководци разчитат на грабежи, с които да изхранват войските си, но по-мъдрите генерали снабдяват обоза си с всевъзможни блюда. Разбира се, менюто на бойците се състои основно от трайни продукти, които да могат да се съхраняват месеци, без да се развалят.

Първата специализирана походна храна са сухарите. Трябва да уточним обаче, че не става въпрос за изсушен хляб, а за специално създаден за целта продукт. Приготвянето на този тип тестено изделие е сходно с това на съвременната галета. Брашното се меси и после се изпича многократно, докато цялата вода в бисквитата се изпари. За да са максимално трайни, войнишките сухари не съдържат съставки, различни от брашно, не се слага дори сол или захар.

За първи път този консуматив е създаден през 17-ти век. Безвкусното блюдо става популярно сред моряците, тъй като е неподатливо на действието на влагата и може да се съхранява години в трюма, след което да се сервира и да е годно за консумация. Практичността на войнишките сухари изобщо не ги прави любима храна. Разпространени прякори на тестеното изделие са „зъботрошач“, „развъдник на червеи“ и т.н.

Лошата слава на издръжливите крекери се дължи на ужасния им вкус, както и на това, че обикновено са пълни с личинки на различни насекоми, които ги намират за подходящо място за гнездене. За да се справят с тези два проблема, войниците най-често ядат сухарите след като ги накиснат в гореща вода, чай или кафе. По този начин завъдилите се вътре ларви умират, а твърдото, спечено брашно поомеква.

За дългия срок на годност на този продукт може да съдим по факта, че по време на Гражданската война в САЩ на войниците са раздавани крекери, които са изпечени 13 години по-рано, по време на Мексиканско-американската война. Именно тогава е документирана още една импровизирана рецепта, свързана с твърдия тестен продукт. Бисквитата се накисва във вода, след което се пържи на тиган със свинска мас. По този начин блюдото придобива по-висока протеинова стойност и по-добър вкус.

Друга основна съставка в менюто на войниците през 18-ти и 19-ти век е осоленото месо. Най-често това ястие се приготвя от свинско или телешко. От запазена рецепта от 1731-ва година разбираме как точно е приготвяна тази дълготрайна храна:

„Телешкото, осигурено за корабите на Негово Величество, трябва да се нареже на двукилограмови парчета, а свинското - на еднокилограмови. Всички парчета с неправилна форма от рода на крачета, сърца, опашка и др. трябва да се отделят. Сандъците трябва да се маркират с печат в горната част на капака.“

Тази заповед е създадена, за да се избегне попадането на нетрайни продукти сред годното за съхранение месо. След като разделянето на суровината е готова, всяко парче се осолява обилно и след това бива потапяно многократно в солен разтвор, докато всичката кръв и влага от месото не е отстранена. Този процес на обработване прави ястието невероятно издръжливо, но изсушаването го втвърдява значително.

За да може да се прекарат сухите сухари и твърдото осолено месо, на войниците от Новото време се полагат големи количества течности на ден. Интересното е, че много често вместо вода, армиите от 18-ти и 19-ти век са снабдявани с бира. В наши дни пиенето на алкохол преди сражение звучи изключително противоестествено, но тогавашното пиво е с много по-нисък градус - около 1,5%. Освен това алкохолните питиета присъстват в дневното меню на европейците до началото на 20-ти век, когато започва реформирането на традиционното хранене и създаването на по-здравословни хранителни навици.

Ако искате да разберете какво са яли войниците през 20-ти век и как консервирането променя войната завинаги, кликнете на този линк.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината