От пшеничени сухари до Говеждо Бургиньон - военната храна през Новото време (част 2)

От 1813г. до 2008г.

В предишната статия ви разказахме какво са яли войниците през Новото време, когато пътуват с месеци из вражески земи или прекосяват безкрайните морета на Световния океан. И макар продуктите, които те консумират, да са хранителни, вкусът им е не особено приятен, а съставът им е беден на вещества. Всичко това се променя, когато през 19-ти век в Европа се изобретява един простичък, но изключително ефикасен метод за обработване на храна - консервирането.

Консервирането позволява на продуктите да останат свежи или поне годни за консумация в продължение на месеци. Именно затова тази технология навлиза много бързо сред готвачите, отговорни за приготвянето на припаси за военните. Тъй като тези пакети с храна служат за изхранване на един човек за възможно най-дълъг период от време, най-популярните ястия, изпращани към фронта, стават осоленото говеждо и яхнията на фирма Маконочи (Maconochie).

Осоленото говеждо месо е основното ястие на британските войници в продължение на над 120 години. Причината за това е високата хранителна стойност на блюдото, както и неговата дълготрайност. По време на Първата световна война много войници оцеляват именно благодарение на тази консервирана храна. Един от последните живи през 21-ви век ветерани - Хари Пач - разказва своите спомени за ежедневието в окопите. Той споменава, че осоленото говеждо е безвкусно и дори може да има предизвикващ погнуса мирис, но на практика не се разваля и служи като жизнен запас по време на аварийни ситуации. По негови думи понякога снабдителните линии са бомбардирани от врага и по този начин предните редици остават без приток на продоволствия в продължение на седмици. В тези случаи добре познатата на войниците консерва с накълвано говеждо се превръща в единственото ястие за деня.

Другият най-разпространен хранителен продукт в британската армия през Великата война е яхнията на фирма Маконочи. Тя представлява консервирана гъста супа от ряпа, картофи, моркови и говеждо месо. Макар това ястие да се счита за малко по-добро от гореспоменатото блюдо, качеството на продуктите определено не е най-доброто на пазара. В книгата „Война на глада“ Матю Ричардсън описва яхнията Маконочи по следния начин:

„Ако отворите консерва с Маконочи, първото нещо, което ще видите, е слой от пихтиеста мазнина, подобна на развалена сланина. Ако се поразровите, ще намерите парченца от морков и други неразпознаваеми зеленчуци, а най-отдолу се спотайва пласт от накълцано мистериозно месо. Първият човек, опитал стрида, е бил куражлия, но този, пробвал яхнията на фирма Маконочи, е бил още по-безстрашен. Томи определя това ястие като най-висша форма на боклук. Макар оценката му да не е много ласкава, той бе напълно прав.“

По време на Втората световна война войнишките порциони подобряват многократно своето качество. 30 години по-късно фронтоваците получават редовни доставки на консервирано говеждо и свинско месо, юфка, сушени плодове, кафе, бисквити, мляко на прах, дъвки и дори алкохол. За разлика от предишните големи конфликти, през 40-те години на 20-ти век служещите на фронта се снабдяват и с истинска тоалетна хартия.

Интересна иновация в сферата на военните порциони е френският виногел. Този продукт става популярен по време на Първата виетнамска война. Обикновените френски войници дават на странния консуматив прякора „тигрова кръв“. Това се дължи на факта, че виногелът всъщност е блокче от дехидратирано вино, което може да се разтвори във вода и се превръща в слабо алкохолна напитка. То се раздава на бойците, тъй като те са на хиляди километри от родната си страна и имат нужда от повдигане на морала.

С появата на въздушните пратки храната на войниците се подобрява още повече и сухите, дълготрайни продукти се използват единствено в екстремни ситуации. Именно така се появяват съвременните неприкосновени запаси, които всички войници носят в раницата си. Те се състоят от най-различни блюда, съхранени чрез химически вещества. Така например във френската армия най-разпространеното ястие сред армейците е Говеждо Бургиньон, която е една от любимите яхнии в страната. Освен стандартното меню, френската армия предлага още три избора - съобразено с еврейската кухня, мюсюлманска храна и вегетариански гозби.

У нас най-разпространените военни ястия са консервиран боб с наденица, ядки, дехидратиран сварен ориз и др. Пакетите на родната армия предоставят необходимата енергия за средностатистически мъж в период от 48 часа.

Ако искате да разберете какво са яли войниците преди изобретяването на консервите, можете да кликнете тук.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината