Племето Она - номадите, които плуват голи в ледените води на Южна Аржентина

От 1850г. до 1974г.

Далеч на юг, в самия край на Южна Америка се намира архипелагът Огнена земя. Там климатът е подобен на канадския или скандинавския. През половината време островите са покрити със снежни преспи, а обкръжаващият ги океан е леден, заради водните течения, идващи от Антарктида. В тази сурова земя живеят последните остатъци от племената Она, които са толкова свикнали с условията, че дори децата ходят голи из студените поля.

Она са група от племена, говорещи сходни диалекти. Те се заселват на островите Огнена земя преди повече от 10 000 години. Живеят на малки кланове, които се издържат изцяло с лов и събирачество. Всички общности, с изключение на живеещите във вътрешността на острова хора Селк‘нам, се изхранват основно с лов на морски бозайници, птици и риба.

Битът на автохтонното население на Огнена земя е уникален, тъй като жителите на острова са били в изолация в продължение на хиляди години. Те обитават малки заслони, построени между скалите или в иглолистните гори, където антарктическите ветрове не се усещат толкова силно. Те не строят къщи, тъй като се придържат към номадски начин на живот. Она не отглеждат домашни животни и нямат концепция за лична собственост, която не може да се носи на гръб. Земеделието е абсолютно непознато, тъй като суровите условия не позволяват култивирането на каквито и да е местни култури.

Дългите години, в които изолираните индианци от Огнена земя живеят на архипелага, са направили местните изключително устойчиви на вятър и студ. За да се справят с климатичните условия, Она използват няколко налични ресурса, а освен това споделят и интересна генетична особеност.

Антрополозите са установили, че най-важният ресурс за племената от областта е тюленовата мас. Она втриват суровината в телата си, която започва да действа като „невидим пуловер“. Подкожните мазнини на морските бозайници служат като естествен изолатор, отделящ организма за животното от студената вода. Индианците от Огнена земя откриват това и се възползват максимално от ресурса и неговите свойства.

Друг метод за справяне с невероятния студ, който Она използват, е каляването. Децата прекарват много време навън, облечени само по препаска. Така организмите им свикват с ледените ветрове, идващи от Антарктида.

Важна част от културата на Она е постоянното стоене край огъня. Номадите от най-южната точка на Южна Америка ценят високо този естествен източник на топлина и строят не само малки огнища във всеки заслон, но и палят големи клади в средата на селището. Всъщност тъкмо тази тяхна традиция дава името на архипелага. Когато откривателят Фернандо Магелан преминава покрай брега на основния остров, той забелязва стотици горящи огньове и нарича мистичната земя Tierra del Fuego - Земя на огъня.

Последната особеност, която позволява на Она да оцелеят в суровия климат на родната им земя, е уникална генетична мутация, която кара техните метаболизми да работят много по-бързо от тези на другите хора. Според чилийските антрополози, изследвали коренното население на Огнена земя преди стотина години, телесната температура на жителите на островите е с един градус по-висока от тази на европейците. Тъкмо тези наследствени особености, в комбинация с нанесената по кожата тюленова мас, позволява на ловците от племената да бягат след дивеча, носейки само препаска, а жените да се гмуркат голи в ледените води, за да търсят миди и стриди.

Интересен факт е, че при Она не се наблюдава намаляване на ръста, както е при подобни изолирани групи, живеещи в студен климат. Средната височина при мъжете от автохтонните племена е 187 см. Освен това телата им са здрави, с изключително мускулести крайници.

Само няколко десетки години след пристигането на аржентински и чилийски колонизатори, повечето местни жители умират от внесените на острова непознати болести. Голяма част от ловците са убити в схватки с фермери, тъй като Она не разбират концепцията за домашни животни и редовно нападат стадата. Мисионерите от своя страна се стараят не само да покръстят езичниците, но и да ги накарат да изоставят варварската си реч и да говорят на испански.

В резултат на тези фактори, последният човек, говорещ езика на Она като майчин, умира през 1974-та година, а през 90-те години езикът е обявен за мъртъв. Геноцидът над Она е официално признат в Чили, където властите абсолютно поемат вината за ужасната си политика от преди стотина години, довела до изчезването на една уникална култура.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи