Порфирий Иванов: Босоногият лечител, който вярва в хармонията с Природата

От 1898г. до 1983г.

Акценти

През XX век в Съветския съюз се появява необикновена личност - Порфирий Корнеевич Иванов (1898-1983), човек, който повече от 50 години живее почти гол, дори през зимата, проповядвайки уникална система за здравословен живот в хармония с природата. Съветските власти мразят необикновени хора, освен ако не работят за комунистическата партия. Порфирий Иванов въобще не работи. Той просто разпространява своята версия за здравословен начин на живот - и за да докаже нейната ефективност, не използва почти никакви дрехи и се хвали с изключително здраве. Много от нещата, които са писани или се твърдят за него, не са потвърдени по никакъв начин. Въпреки това, те се повтарят безкрайно много пъти от неговите последователи и са част от легендата за Порфирий Иванов. И до днес някои хора казват, че Иванов е бил психично болен, други го смятат за гений. Може да е бил и двете.

Ранни години и трансформация

За живота му знаем главно от неговите записки. Порфирий Иванов оставя 300 ръкописни тетрадки - дневници и множество писма. Интересното е, че пише на простонароден селски език, без препинателни знаци, без да отделя изреченията и абзаците.
Порфирий Иванов се ражда на 8 февруари 1898 година в село Ореховка в Луганския регион в семейството на миньор, в което има 9 деца. Порфирий е най-големият от петимата братя. Майка му, Матрьона Григориевна, води домакинството, а баща му, Корней Иванович, работи като копач във въглищната мина.
В младостта си Порфирий работи какво ли не - в мината, във фабрика за боеприпаси, служи в армията. След завръщането си от война започва да се занимава с търговия - първо с водка, после с олио. Жени се за Уляна Фьодоровна Городовиченко, с която живее 56 години до смъртта ? през 1974 г. В семейството се раждат двама сина - Андрей през 1918 г. и Яков през 1925 г.

Живот "наравно с природата"

Повратният момент в живота му настъпва на 25 април 1933 година, след диагностицирано нелечимо онкологично заболяване. До 35-годишна възраст Порфирий Иванов пие, пуши, обича хазартните игри, бие се, лежи в затвора. След тази дата всичко се променя.
Ражда се Идеята на Порфирий Иванов за преустройство на физическия и духовния му живот. Идва оосъзнаването, че хората живеят неправилно: стремят се само към "доброто" - към топлината, ситостта, спокойствието, а в замяна получават "лошото" - болести и смърт. Колкото повече комфорт има в живота на човека, толкова по-далеч е той от природата.

Иванов решава да възстанови изгубения контакт с природата и да живее за сметка на естествените дадености - въздуха, водата, земята. Започва да излиза на студа разсъблечен. Първоначално за няколко секунди, после за половин минута. С всеки път все повече и повече. Стига дотам, че в снежна буря по бански часове се разхожда сред вятъра и студа. И при това нито веднъж не се разболява.

-> Какво представлява закаляването в спорта?

Бавно Иванов се отказва от всички дрехи - по всяко време на годината стои само в боксерки до коляното и ходи бос дори през зимата. Той спира да се бръсне и да се подстригва, изоставя жена си и двамата си синове и тръгва да се скита из Украйна и Южна Русия, разпространявайки новата си "Идея", както я нарича, за единство с природата.

Сблъсък със системата

През 1935 г. Иванов е задържан за първи път и настанен в психиатрично заведение в Ростов на Дон. Психиатрите го диагностицират с шизофрения, забраняват му да работи и го изпращат при близките му в Ростовска област.

Когато нацистите превземат района на Ростов, Иванов им става известен - като вид местен феномен. Сам той казва, че нацистите са "изпробвали" способностите му до степен на мъчения: карали го на мотоциклет в лютия студ и го заравяли в сняг с часове. Но когато Иванов излиза от снега, тялото му е зачервено и от него излиза пара.
Оцеляването на войната не променя Иванов или неговите практики. В годините след Втората световна война той продължава да проповядва. По това време Иванов се нарича "Учител".

Едуард Протопопов, инженер, си спомня срещата си с Иванов през 1949 г. в Москва, където той идва да лекува и да преподава. "Учителят измива краката на всички със студена вода от леген. След това полага тежко болните на дивана и слага ръце върху тях: едната ръка на главата им, а другата на пръстите на краката. С други той просто се държи за ръце и говори за живота и здравето."

През 1951-1954 г. за антисъветска пропаганда той е поставен на задължително психиатрично лечение в психиатрични болници от затворен тип. През 1964 г. той отново е заловен за измама, но е сметнат за психично болен. Следващите 4 години прекарва отново в психиатрични заведения.

Славата на Учителя расте

По това време славата на Иванов е значителна. Често пътува от селото си в Ростовска област до Москва, за да "лекува" хората. През 1970-те години Порфирий Иванов става местен "лечител" в село в Луганска област, Украйна, където живее и приема посетители и ученици.

На 77-78 години Иванов вече не е толкова силен и в болницата е "лекуван" почти до степен да умре. Иванов е изпратен у дома при своята ученичка и приятелка Валентина Сухаревская в много лошо състояние. Но когато три дни по-късно психиатър посещава дома му, за да провери дали старецът вече е мъртъв, Порфирий сам отваря вратата - облечен в обичайните си широки долни гащи.

Порфирий Иванов умира през 1983 г. на 85 години - но за неговите последователи това е само началото на мащабна дейност. След официалното "признаване" на учението на Иванов (списанието "Огонек" N8 през 1982 г. публикува първата официална статия  за Учителя), неговите последователи организират събирания, конференции и публикуват писанията на Иванов. През 1992 г. около 10 000 души се събират близо до бившия дом на Иванов за тържество. Все още има хиляди последователи на Иванов, които потвърждават полезността на неговата система; въпреки това нито едно научно доказателство за неговите способности никога не е представено.

-> Петър Дънов - философ, мистик и лечител

Писмо от Учителя Порфирий Иванов към неизвестен последовател

"Мило дете,
Ти си изпълнен с желание да принесеш полза на целия народ. За целта се постарай да бъдеш здрав. От сърце те моля приеми от мен няколко съвета, за да укрепиш здравето си.
1. Два пъти на ден се къпи в студена природна вода, за да ти бъде добре. Къпи се в каквото е възможно: в езеро, в река, във вана, приемай душ или се обливай. В зависимост от условията ти. Горещото къпане завършвай със студено.
2. Преди къпането или след него, а ако е възможно заедно с него, излез навън, застани бос на земята, а през зимата на снега, поне за 1-2 минути. Поеми през устата въздух няколко пъти и мислено се помоли и пожелай на всички хора здраве.
3. Не употребявай алкохол и не пуши
4. Постарай се поне един път в седмицата да изкараш съвсем без храна и вода – от петък 18-20 часа до неделя 12 часа. Това ще бъдат твоите заслуги и покой. Ако ти е трудно издръж поне едно денонощие.
5. В 12 часа през деня в неделя излез сред природата бос и няколко пъти подишай и помисли /помоли се/, както е казано по-горе. Това е празник на твоето дело. След това можеш да ядеш всичко, което ти харесва.
6. Обичай природата, която те обкръжава. Не плюй наоколо. Свикни с това: това е твоето здраве.
7. Поздравявай всички хора – навсякъде и винаги, особено възрастните хора. Ако искаш да си здрав – поздравявай всички.
8. Помагай на хората с каквото можеш, особено на бедния, обидения, нуждаещия се. Помагай му с радост. Отзовавай се на неговите нужди с душа и сърце. Така ще придобиеш в негово лице приятел и ще помогнеш на делото на МИРА.
9. Победи в себе си алчността, леността, самодоволството, користолюбието, страха, лицемерието, гордостта. Вярвай на хората и ги обичай. Не говори за тях несправедливо и не приемай близо до сърцето си недобри мнения за тях.
10. Освободи главата си от мисли за болестите, немощите и смъртта. Това е твоята победа.
11. Мисълта не отделяй от делото. Прочел си – добре, но най-важното е изпълнението!
12. Разказвай и предавай опита на това дело, но не се хвали и не се възвишавай при това. Бъди скромен.
***
Аз моля, аз умолявам всички хора: застани и заеми своето място в природата. То от никого не е заето и не се купува с никакви пари, а само със собствените дела и труд в природата за свое благо и за да ти бъде леко.
Ако можеш, намери поне един ден да дойдеш при мен. Аз даром ще ти ще ти предам своето здраве и опит в природата, за да бъде успешно делото ти. Желая ти щастие и добро здраве.
                                                                   Порфирий Корнеевич Иванов"

Легендарната статия в списание "Огонек"

"ЕКСПЕРИМЕНТ С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ПОЛОВИН ВЕК Сергей ВЛАСОВ, снимки: Е. ЕТИНГЕР
Как да живеем без болести? За това са мечтали поколения наред. Но и сега, въпреки удивителните успехи на медицината, трябва с огорчение да признаем, че човечеството не боледува по-малко. Да не говорим за сложните болести, нека вземем обикновената настинка. Според статистиката повече от половината от всички заболявания се дължат именно на нея.
Съществуват множество различни начини, помагащи на човека да остане здрав, сред тях на първо място стои закаляването.
За съжаление, въздействието на студа върху човека все още е слабо изучено. Междувременно лечебните свойства на ледената вода са известни от древността, от хилядолетия. И този опит от народната медицина днес успешно се възприема от лекарите. В Калуга например, в първата градска болница лекуват неврози и бронхиална астма със студ; в ялтенския санаториум "С.М. Киров" с помощта на зимни морски къпания лекуват хипертония и неврастения.
Механизмът на благотворното влияние на студа върху организма И.П. Павлов обяснява с "разтърсване на нервните клетки", рязко въздействие върху централната нервна система. Но все още много въпроси за влиянието на студа върху човека остават отворени.

Ето защо, според нас, е толкова ценен експериментът, който вече почти петдесет години провежда върху себе си жителят на Ворошиловградска област Порфирий Корнеевич Иванов. Той дотолкова е приучил себе си към студа, че може с часове да стои навън през зимата само по шорти - и бос! Той е на 85 години и през половин век приятелство с мраза нито веднъж не е настивал, не е боледувал нито от ангина, нито от грип. А по-рано боледуваше като всички...
За Порфирий Корнеевич научих от писателя В.Г. Черкасов, който стана горещ привърженик на простата система за оздравяване, разработена от Иванов. И не само той: само в Москва познавам десетки инженери, лекари, учени - последователи на Иванов. По примера на "учителя", както всички го наричат, тичат боси по снега; за болестите забравиха, макар че някога често боледуваха, и са благодарни на съдбата, че ги е срещнала с Порфирий Корнеевич.

Още преди пътуването до селцето Горни Кондрючий, където той живее, прочетох за него в книгата на двама лекари, Н. Агаджанян и А. Катков, "Резервите на нашия организъм":
"При всякакъв студ той се разхожда бос по снега... и при това не усеща никакъв студ".
Стори ми се странно - нима наистина не усеща студа? Този въпрос беше първият, който зададох на Порфирий Корнеевич.
Как така не усещам студа! - възкликна той. - Усещам го, и то повече от вас. Само че вие всички се страхувате от него, а аз не се страхувам. От вечен враг на човека го превърнах в приятел.

И наистина ли никога не боледувате?

Защо да не боледувам? През цялото време боледувам. Боледувам от мисълта, че умея нещо, а не ми дават да предам умението си на хората.

Казват, че вярвате в бог.

Лъжат. Вярвах някога, докато не разбрах, че бог не е на небето, а на земята - в хората, които са успели да удържат победа над себе си.

Интересна е съдбата на този необикновен човек. Роден е в бедно семейство; като баща си станал миньор. За първи път слязъл в мината на петнадесет години. Там работил и като плочкаджия, и като вагонетчик, и като забойчик, и като копач. През 1917 година го взели в армията.

До фронта не успях да стигна - разказва Порфирий Корнеевич - свалиха царя от пътя.

Все пак му се наложило да повоюва, при партизаните. Пускал под откос влакове на интервентите, веднъж запалил английски самолет, за което получил благодарност от командването. След войната възстановявал мини в Донбас, участвал в колхозното движение, ръководил артел на горски работници.

Сега, когато е в деветото си десетилетие, той поразява със смелостта на разсъжденията си. Той винаги е бил такъв - дързък, смел, мислещ. Ето така веднъж (било е на Кавказ, стоял над морето на висока скала) му дошла мисълта: "Защо хората са устроени така, че само половината от живота им преминава в благополучие - докато са млади; а когато достигнат зрялост, когато уж трябва да живеят и да живеят в полза на другите, но не става така: нахвърлят се върху човека болести, правят го непълноценен, карат го да мисли повече не за делото, заради което е дошъл на земята, а за себе си. Болестите правят човека егоист. Дали не от това произлизат много от човешките беди, че човек не умее да победи своята немощ? Колкото и да се загръщаш, все едно това няма да те спаси от недъзите. А какво ще стане, ако направим обратното - да не се крием от природата, а да тръгнем срещу нея, да станем по-близо до природата, да се слеем с нея!"

И Порфирий Корнеевич решил да докаже - първо на себе си, че "нехубавите сили на природата" (негов израз) могат да бъдат опитомени и обърнати в своя полза. Започнал да излиза на студа разсъблечен. Първо за няколко секунди, после за половин минута. С всеки път все повече и повече. Стигнало дотам, че в снежна буря излизал само по шорти извън селото и с часове се разхождал в полето сред вятъра и студа. Връщал се целият скрежясал, в облаци пара, и селяните не можели да се начудят: дали утре няма да легне на легло с крупозно възпаление на белите дробове, или с нещо още по-лошо?

Но това е в миналото. Сега, когато е пенсионер, Иванов е обзет от идеята да предаде своя уникален (несъмнено уникален!) опит за закаляване на хората, на учените. А учените? Засега не бързат. Може би не знаят за Иванов?..

Обръщам се към хората - казва Порфирий Корнеевич. - Скъпи мои, всичките ви болести идват от глезотията ви: от топлината, от вкусната храна, от спокойствието. Не се страхувайте от студа, той мобилизира, както сега е модерно да се казва, защитата на организма. Студът хвърля в тялото хормон на здравето. Нека всеки да помисли какво му е по-важно - делото или малките радости. За всичко трябва да има победа. Човек трябва да живее в победа; ако не я получиш, пукната пара не струваш... Защо да се лекуваш, когато можеш и трябва да не пускаш болестта в тялото!

Още Маркс е казвал, че цивилизованият човек трябва да умее да се противопоставя на природата така, както са умеели да правят това древните хора. Порфирий Иванов умее да се противопоставя на природата. Опора в това му служи неговата система. Вървял към нея почти половин век и почти половин век неотклонно я следва. Тази система на пръв поглед е удивително проста, съдържа само седем правила, някои от които сякаш нямат отношение към оздравяването на организма. Съдете сами.

• Първо правило. Живей с постоянното желание да правиш добро на хората и, когато си го направил, никога не си спомняй за това, побързай да направиш още.
• Второ правило. Старай се всичко да правиш само с удоволствие, с радост. И докато не се научиш да вършиш делото с радост, смятай, че не умееш да го правиш.

Сякаш не става дума за здравето, а всъщност старецът говори за най-важното здраве - за здравето на душата. Без него нима може тялото да се излекува? Ето и останалите му правила:

• Не пий нито вино, нито водка.
• Един ден в седмицата гладувай, а в останалото време яж по-малко месо и изобщо яж по-малко ("А то днес хората просто страдат от преяждане, ядат двойно повече, отколкото природата им изисква. Обилната храна лишава главата от яснота").
• Ходи през цялата година бос по трева и по сняг поне няколко минути на ден.
• Всеки ден, сутрин и вечер, обливай се със студена вода. (На двама ни, на фотокореспондента Едуард Етингер и на мен, се наложи да изпитаме прелестите на това правило върху себе си. Първо, разбира се, категорично отказахме. Страшно беше дори да се помисли; още повече, че гърлото ме болеше и започваше хрема. Едва когато видяхме как се огорчи Порфирий Корнеевич ("Значи и вие не ми вярвате?"), решихме да рискуваме - заради оздравяването на човечеството. Когато той изля върху главите и раменете ни по кофа ледена вода (навън беше около десет градуса), разбрахме какво са неземни усещания. Но след половин час, между другото, от моята настинка не остана и следа. Обливахме се всеки ден, но едва към края на петдневния ни престой в дома на Порфирий Корнеевич почувствахме вкус към тази процедура. Ние по никакъв начин, разбира се, не призоваваме никого веднага да последва нашия пример. Ние само излагаме фактите.)
• И последното правило. По-често да се бъде на въздух с открито тяло, и лете и зиме. ("Нека тялото диша и се учи да взема топлина от студа".) На някого тази мисъл на Иванов ще се стори абсурдна, смешна. Но ето какво казва по този повод специалистът в областта на термодинамиката, между другото, един от последователите на Иванов, кандидатът на техническите науки И. Хвошчевски:

В резултат на своя безпрецедентен опит П.К. Иванов успя да покаже, че в човешкия организъм в условията на студ започват да се проявяват процеси, свързани с постоянното производство на вътрешна енергия. Не е изключено това да се преплита с гениалната, възможно, но засега неполучила убедително обосноваване хипотеза на К.Е. Циолковски за бавното и безплатно отнемане на енергия от заобикалящите студени тела. Ние наистина много малко знаем за човека, за неговите резервни възможности. Не е изключено в необичайни, екстремни условия в организма да се отварят неведоми за нас качества; засега можем само да се досещаме за тях. Ето защо е толкова важен опитът, който в продължение на половин век провежда върху себе си Порфирий Корнеевич Иванов. Трудно е да се намери друг пример за подобна целеустременост...

В селцето при Иванов има много последователи. Първата от тях - неговата съпруга, Валентина Леонтиевна. Някога тя много тежко боледувала, сега, на своите седемдесет, смята себе си за напълно здрав човек.

Страхувам се - казва тя - през зимата да пропусна и един ден, без да изляза разсъблечена на студа, без да се облея с ледена вода. Ами ако болестите пак нахлуят, както беше преди двадесет и пет години.

Валентина Леонтиевна, както и Порфирий Корнеевич, яде много малко. И въпреки че цял ден е в работа (като всяка селска жена), уморява се сега значително по-малко, отколкото по-рано, когато още не дружеше със студа и не се ограничаваше в храненето. Напълно възможно е двата фактора по някакъв начин да са свързани помежду си - едното помага да се понася другото.
Наистина тайните на човешкия организъм са неизчерпаеми!
По пътя към летището се отбихме в Свердловск, районния център, в районния комитет на партията да поговорим за Порфирий Иванов. Секретарят на райкома Надежда Константиновна Ковальова, между другото, каза:
"За съжаление, нямаме възможност да оценим по достойнство този уникален човек. Няма тук специалисти за това. Да, откровено казано, и време не достига сериозно да се заемем с него: районът е голям и сложен, все пак добиваме въглища. Ето, ако вие бихте ни помогнали да привлечем към Иванов вниманието на обществеността, на учените..."
Което ние тук и се опитахме да направим."
"Огонек" N8, 1982 г.        

Признание и наследство

Иванов оставя след себе си богато писмено наследство - 300 тетрадки с дневници и множество писма, написани на прост народен език. Въпреки липсата на научни доказателства за ефективността на неговата система, хиляди последователи продължават да практикуват неговите методи и днес. Историята на Порфирий Иванов повдига важни въпроси за границата между лудостта и гениалността, между официалната медицина и алтернативните методи за поддържане на здравето, както и за цената на това да живееш според убежденията си в тоталитарно общество.