Как болестите превръщат племето Мускоги от могъща държава в общество на фермери

От 1501г. до 1836г.
Мускоги, наричани от английските колонизатори Крийк, са голяма група от племена, живеещи на територията на щатите Джорджия и Алабама. Тяхната динамична история започва много преди появата на първите европейци в Америка и продължава и до днес. В продължение на стотици години те развиват своята култура и успяват да създадат най-развитото предколумбово общество на север от днешно Мексико. Някъде около края на 14-ти век, по същото време когато България попада под османска власт, в царствата на Мускоги настъпва упадък и те се разпадат на множество по-малки държавици, управлявани от доминиращ околността град.
Именно тази политическа обстановка заварват конкистадорите, когато нахлуват на територията на днешния американски Югоизток. Първоначално индианците успяват да отблъснат нашествениците, тъй като численото превъзходство е на тяхна страна. Това обаче се променя много бързо, тъй като европейците носят със себе си страховито невидимо оръжие - вируси и бактерии, срещу които местното население няма никакъв имунитет.
Новопоявилите се болести нанасят по-голяма щета на Мускоги, отколкото продължилите столетие политически борби. По думите на британските колонизатори преди заразите местните в Джорджия са били повече от европейците и африканските роби, взети заедно. След като пандемията преминава, местното население намалява с близо 90% и успява да запази контрол в малка територия, оградена от реките Очеси крийк и Чатахучи.
![]() |
Територията на народа Мускоги през 1812-ра година |
Мускогите успяват да задържат колонизаторите извън границите си и постепенно между двата народа се образува крехък мир. Това позволява на индианците да създадат по-многобройно поколение. Испанците отбелязват, че в края на 17-ти век местните жители на Джорджия и Алабама успяват да възстановят предишната си гъстота на населението, с разликата, че обитават значително по-малка територия.
Около 1715 в региона пристигат английските заселници. Те проучват племената от долините на реките и ги наименуват Крийк, което в буквален превод значи „хора на ручеите“. Британците решават, че е по-добре да създадат търговски отношения с местните и започват да разменят с тях „дарове от цивилизацията“ в замяна на еленови кожи и роби, уловени от земите на юг. Тъй като пленените пот Мускоги индианци често бягат от плантациите и се завръщат в родните си земи, търговията с роби е прекратена само за няколко месеца. От друга страна еленовите кожи се оказват изключително качествени и обмяната на дарове става част от ежедневието на двете културни общности.
През 50-те години на 18-ти век търговията с кожи става основен поминък в региона. Според американските регистри колонистите в областта изкупуват по около 60 000 кожи на година, като ги разменят за платове, метална посуда, пушки и ром. Икономическата ситуация в Джорджия води до частичното смесване на европейци и индианци. Някои Мускоги се преселват в градовете, за да търгуват по-лесно. Там те често се покръстват и женят за бели жени или освободени робини.
В края на 18-ти век популацията на сърни и елени в Джорджия и Алабама намалява драстично. Затова новообразуваната държава САЩ решава, че Крийк вече не са потенциални бизнес партньори, а врагове на нацията. Американците водят три последователни войни с местните, което води до превземането на близо половината територия на Мускоги. Индианската популация в района е разпръсната из щатите Алабама и Джорджия и „цивилизована“. Езикът им е заменен с английски, местните занаяти изчезват, а семействата са принудени да се занимават със земеделие.
Някои представители на вече бившите Крийк харесват този начин на живот и се присъединяват към окупаторските сили, за да воюват със своите сънародници от „дивите територии“. В резултат на това в средата на 19-ти век и последните Мускоги са превърнати в земеделци, чийто живот се върти около обработването на поверените им ниви.
Днес коренното население на Крийк наброява около 80 000 души, повечето от които живеят в така наречените „резервати за индианци“. Голяма част от наследниците на развитата цивилизация се намира в щата Оклахома, където са депортирани от американските войници след множеството сражения между двете култури.
Редактор: Георги Динев
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Библиография
Източник: www.ancient-origins.net
Снимки: www.pixel2images.com
www.americanindian.si.edu
www.nps.gov
СТАТИЯТА е свързана към
- Африканските роби са допринесли за разпространението на вируси в колониално Мексико
- Легендарният воин, който продължил да се сражава дори след загубата на двете си ръце
- Медицината на северноамериканските индиански племена – част 1
- Медицината на северноамериканските индиански племена – част 2
- Индиански медицински чанти и вързопи
- Индианското медицинско колело
- Лечителски практики при ирокезите
- Да зашиеш рана с мравки - традиционна практика при племената от Централна Америка.
- Инките - древните майстори на трепанацията
- Алвар Нунес Кабеса де Вака - първият лечител и антрополог в Новия свят
Коментари към Как болестите превръщат племето Мускоги от могъща държава в общество на фермери