Проучвания на Клод Бернар върху физиологията на нервната тъкан

От 1845г. до 1855г.

През 1845 година Бернар има значителен принос в изясняването на физиологията на нервната тъкан и успява да потвърди функциите на задните коренчета на гръбначния мозък.

Той проучва симпатиковата нервна система и нейното влияние върху телесната температура.

След описаните от Томас Уилис (английски анатом и физиолог) нервни образувания, намиращи се от двете страни на предната част на гръбначния стълб и описанието им от Якоб Уинслоу (датски анатом и професор в Париж), съставляващи мрежа от възли за предаване на импулсите във вътрешните органи по нервен път, Биша стига до друго откритие.

Той обобщава, че те образуват автотомна нервна система, наречена вегетативна, която не зависи от индивида. Допълвайки направените изводи, Клод Бернар успява да стигне до свое откритие. Той установява, че тези нерви регулират кръвта, която изхранва кожата и органите, действайки в мускулния слой, обвиващ малките артерии.

През 1853 година Клод Бернар успява да докаже и ролята на нервната система в гликогенезата. Независимо от хилядите хипотези, които съществуват тогава за заболяването диабет, Клод Бернар успява да опровергае многобройните автори, "хвърлящи" вината само на черния дроб.

Основавайки се на опитите си, през 1855 година Бернар успява да стигне до извода, че съществуват вътрешни секреции, продуктът на които не изтича навън, се предава в кръвта.

Статията е част от историята на:

• История на Клод Бернар