Проучвания на Клод Бернар върху токсичната отрова кураре
От 1844г.
През 19 век голям интерес представлявали трудове на физиолога за влияние на токсичните вещества. Особено голям бил този, свързан с изключително силната растителна отрова - кураре.
То представлява растителна субстанция, приготвяна от кората на растението Strychnos toxifera, която е била използвана от индианците за направата на отровни стрели, които ползвали за лов.
Животно или човекът улучен с такава стрела имал поражения на нервна основа - получавали са се неволеви мускулни движения, парализирайки техните мускулатури.
Според поверията на индианците, отровата се е приготвяла с ритуал от стара жена в племето. Ако по време на направата се стигнело до нейната смърт, това се смятало като доказателство за токсичността на курарето и обратно. Освен за направата на отровни стрели се е смятало, че курарето е използвано и за лекарство.
Имайки предвид всичко това, Клод Бернар използвайки животни в своите опити за доказване на теорията си. След тяхната смърт той е установил, че пулсацията на сърцето продължава и червеният цвят на кръвта се запазва на въздуха. С помощта на електричество установява, че при пряко действие върху мускула, той продължава да се свива, а при въздействие върху нерва няма никаква реакция.
Изводът на Клод Бернар
Посредством селективно действие на токсичната субстанция върху двигателната проводимост, Бернар успява да докаже автономността на елементите на рефлексната дъга и, че отровата кураре води само до парализиране. Смъртта настъпва вследствие на задушаване, поради обездвижване на дихателните мускули.
За своите изследвания Клод използва създаден от него особен инструмент подобни на пинцети за електрическа стимулация.
Изводите, до които достига го навеждат на мисълта, че курарето може да се използва и с терапевтична цел:
"Отровното лекарство кураре със сигурност ще влезе в областта на медицината"
Клод Бернар
С течение на времето кураре започва да се използва в медицината като ценна добавка при наркозата.
Статията е част от историята на:
Библиография
1. Фернанду Намора, "Богове и демони на медицината"
СТАТИЯТА е свързана към
- Достижения на Клод Бернар в медицината
- История на Клод Бернар
- Проучвания на Клод Бернар върху гликогенната функция на черния дроб
- Проучвания на Клод Бернар върху физиологията на нервната тъкан
- Образование и обучение на Клод Бернар
- Проучвания на Клод Бернар върху физиологичните механизми на храносмилателната система
Коментари към Проучвания на Клод Бернар върху токсичната отрова кураре