Развитие на представата за детските инфекциозни заболявания в САЩ от 1945 година

От 1945г.

Може да се каже, че в периода след Втората световна война не само в САЩ, но и в глобален план, заразните болести при най-малките вече били достатъчно добре проучени. Нещо повече, с развитието на медицината и технологиите, бил постигнат значителен напредък в осъществяването на ефикасна превенция срещу въпросните състояния. Припомняме ви, че именно тогава била измислена първата ваксина срещу полиомиелит, както и тази срещу дребна шарка – инфекции, които по-рано покосявали живота на хиляди мъници. Едновременно с това, своя "дебют " на американския фармацевтичен пазар направили няколко нови антибиотика с широкоспектърно действие.  

Периодът от 1945-та до около 1965-та ознаменувал ерата на съвременните схващания за инфекциозните болести и съвпаднал с тенденцията в американската педиатрична наука да се разграничават различни подспециалности, както и да се формират все повече отделения по детски болести в лечебните институции в Страната на неограничените възможности.

Естествено, не можем да отречем, че в борбата с патогенните микроорганизми били реализирани немалко постижения. Към споменатите успехи трябва задължително да включим откриването на стрептомицина през 1946-та, изониазида и други лекарствени агенти за третиране на болни от туберкулоза. Стрептомицинът, наред с пеницилина, хлорамфеникола и други "хитови" по онова време антибиотици, активно бил използван в лечението на голям брой бактериални инфекции сред хлапетата. Благодарение на напредъка на фармацевтичната индустрия и най вече - на неуморните проучвания на учените, тежки състояния, които в по-ранен етап често завършвали с фатален край, като бактериалния менингит и инфекциозния ендокардит, например, вече подлежали на лечение. Списъкът с американските медици, въвлечени в "антимикробния" поход след Втората световна война, е дълъг, а в него попадат имената на Ашли Уийч, Джоузеф Стоукс, Хю Мaккулок и други.

Периодът, разглеждан в настоящия материал, се асоциира също и с унищожаването на вродения сифилис, с провеждането на ранни проучвания, свързани с бактериалната  резистентност към антибиотици, с усъвършенстване на методите за култивиране на патогенни организми, а в негативен план – с големи епидемии от детски паралич на територията на САЩ.

Контролът върху заболеваемостта от остър ревматизъм и ревматична болест на сърцето станал много по-успешен, благодарение на изследователската дейност на експертите Флойд Дени, Люис Уейнеймейкър и други. С ефикасна профилактика с антибиотици последиците от тези състояния били значително ограничени. Американката Едит Линкълн пък извършила сериозни проучвания върху туберкулозата при малчуганите. Колегата й Хати Александър допринесла много за разбирането на патогенезата и лечението на хемофилус инфлуенце.

Иначе казано, от втората половина на 20-ти век американските специалисти били сериозно ангажирани с мисията да се справят с тежките заразни болести, покосяващи децата.

Статията е част от историята на:

• История на инфекциозните заболявания при децата