Реалните болести, вдъхновили Сивата люспа от сериала Игра на тронове

Сериалът „Игра на тронове“, базиран на романите от поредицата „Песен за огън и лед“ поддържа огромния интерес на феновете в продължение на почти десетилетие. Повечето запознати със света на Вестерос знаят, че авторът на романите базира своите герои, кралства и обстановка на реални локации, личности и събития. Така например Джордж Мартин развива основния конфликт - борбата за Железния трон - по подобие на английската гражданска война, известна като Войната на розите.

Дори някои фантастични аспекти от света на поредицата са вдъхновени от исторически аналози. Валирианската стомана например е базирана на изключително здравата за времето си дамаска стомана, „дивият огън“ е аналог на средновековния експлозив „гръцки огън“ и т.н. Свръхестествената болест „Сива люспа“, която стои в основата на няколко сюжетни линии, също се корени на епидемиите от Тъмните векове, но за разлика от горните примери, тя е съчетание от няколко зарази и генетични усложнения.

Сивата люспа се характеризира с изключително лесно разпространение, което изисква физически контакт. След като болестта е предадена, кожата на гостоприемника започва да се покрива с подобни на камък струпеи, които постепенно обхващат и вътрешните органи. Това води до загуба на разум, влошаване на сетивата и накрая до смърт. В книгите се обяснява, че някои щамове не водят до летален край, а само обезобразяват заразения.

Най-близката реална зараза, която през Средновековието е обект на ужас и социална стигма, е проказата. Проказата е заразна болест, която засяга нервите и кожата. Симптомите на болестта включват поява на грануломи по кожата, както и липса на чувствителност в крайниците, лицето и дори очите. Характерни за страдащите от тази болест са множеството наранявания по цялото тяло, причинени от липсата на чувствителност и съпътстващите я битови инциденти, както и люсповидните подувания.

Още от древността проказата се смята за някакъв вид прокоба. Подобно „демонизиране“ на болестта се открива в множество свещени текстове, включително и в Библията. До средата на 19-ти век страдащите от заразата хора са обявявани за прокълнати и прогонвани от обществото. В много страни съществуват специални изолационни лагери за болни от проказа, където обикновено пациентите не получават никакво медицинско обгрижване, а просто чакат да умрат.

Подобно е отношението на хората от „Игра на тронове“ към прихваналите Сива люспа персонажи“. Първите видими симптоми за гротескни промени по кожата са сигнал за отделянето на болните от обществото и изпращането им в изоставените руини на Валирия, където те да умрат в изолация. Самото име на заразата на латински (както и на английски) произлиза от римската дума lepra, която в буквален превод означава „люспест“.

Второто заболяване от списъка е генетична мутация, известна под името ихтиоза. Тази особеност засяга клетките на кожата и ги кара да се размножават по-бързо, отколкото мъртвите клетки падат. Това води до нарушаване на липидния метаболизъм и води до образуване на ивици от груба кожа, които потриват вялото тяло.

Заболяването не е заразно и най-често има единствено естетически характер. Въпреки това хората, при които се проявява този ген, и до днес страдат от неразбиране спрямо обществото, а в миналото състоянието се счита за прокоба. Ихтиозата е най-вероятен вдъхновител за външния вид на Сивата люспа.

Третата болест, вдъхновила страховитата епидемия от романите на Джордж Мартин, е склеродермата. Слкеродермата е съвкупност от автоимунни заболявания, които могат да доведат до неблагоприятни промени в кожата, кръвоносните съдове и дори в някои вътрешни органи. Подобно на ихтиозата, това заболяване също може да доведе до покриване на външните кожни слоеве с груби струпеи, които обаче са с по-тъмен свят от гореспоменатите и се разпространяват като съвкупност от аморфни петна, а не като ивици. Склеродермата може да доведе и до сковаване на крайниците, умора и лошо оросяване.

Комбинацията от тези три състояния покрива най-точно симптомите и проявленията на мистичната болест, която засяга някои персонажи от известната поредица. Интересно е мнението на някои читатели, че с наличието на Сива люспа в „Песен за огън и лед“ авторът цели не само да засили зловещата обстановка на романите, но и да насочи вниманието на читателите към стигмата към някои болести, съществуващи в реалния свят.

И до днес в множество държави от Африка и Азия, между които Индия и Китай, се отнасят към страдащите от проказа като с прокълнати и изпращат болните в изолационни лагери, където те да прекарат остатъка от живота си. Това е невероятен социален проблем, тъй като бактерията, причиняваща състоянието, може да се излекува сравнително лесно, хванато в ранен стадий, но заразените не смеят да потърсят лекарска помощ, тъй като се срамуват от това или се страхуват от негативното отношение на обществото.

Редактор: Георги Динев