Фосилите в древната медицина - кости на гиганти и останки от дракони

От -1550г.

Още от най-древни времена нашите прадеди попадат на фосилите на най-различни животни, изчезнали хилядолетия от лицето на земята. Праисторическите скелети, погребани в пръстта са озадачавали и обърквали нашите прадеди, тъй като те не са възприемали концепцията за останки от минали епохи. Те нямало как да знаят, че преди десетки милиони години светът е бил населен от огромни гущери и странни морски обитатели с необикновени черупки. Поради това хората създават множество легенди за вкаменелостите, с които да обяснят техния произход.

В различните части на Земята отдалечените един от друг народи сътворяват стотици предания относно фосилите на динозаври, гигантски бозайници, морски създания и т.н. В Древна Елада например хората вярват, че черепите на мамутите, живели някога на Стария континент, са останки от митичните циклопи, изковали светкавиците на олимпийския бог Зевс. Гърците оприличават носната кухина, намираща се в основата на хобота, за очна яма.

На други вкаменелости античните цивилизации приписват магически свойства и дори лечебни качества. В тази статия ще ви разкажем за фосилите в древната медицина в Северна Америка и Китай.

Макар Северна Америка да е заселена сравнително късно, обитаващите Големите равнини индианци имат вековна традиция да изработват лекове от фосили. Един от най-точните примери за това може да се открие в добре описаните традиции на племето Команчи. Те представляват етнос, населяващ северните части на днешните Щати. Изхранват се с лов и риболов, както и със събиране на диви плодове и корени.

Битът на племето е силно свързан с дълги преходи сред обширните гори и поля в региона. Именно затова членовете на етноса многократно попадат на заровени в горните слоеве на пръстта фосили на огромни бозайници, живели в Северна Америка по време на Ледената епоха. Разбира се, Команчи от древността нямат никаква идея за палеологичното минало на планетата и смятат, че тези кости принадлежат на Му Пиц - раса от кръвожадни великани, които символизират жестокостта на дивата природа.

Според преданията на индианците от племето, Му Пиц живеят в най-дълбоките дебри на горите и се хранят със заблудили се пътници, изгубили пътеката ловци и други хора, осмелили се да навлязат в сърцето на леса. Команчи вярват още, че тъй като гигантите са духове на природата, техните кости съдържат първична магия, която може да лекува множество човешки болести.

Според традиционната медицина на етноса, стритите на прах останки от Му Пиц могат да изцелят всяка болежка в мускулите или костите. За целта намерените фосили трябва да се стрият на прах, след което да се смесят с вода или мазнина, за да се приготви отвара за пиене или мазило. Различните медикаменти се употребяват за лечение на външни и вътрешни контузии, остеопороза, атрофия и дори се използват за бързо зарастване на счупени крайници. Разбира се тези „лекарства“ имат по-скоро плацебо ефект…

Едно от най-големите находища на фосили от Епохата на динозаврите се намира на територията на днешните държави Китай и Монголия. Именно затова вкаменелостите са част от културата на Източните страни още от Античността. В древен Китай останките от праисторическите роднини на днешните гущери и птици се възприемат като костите на загинали дракони.

За разлика от легендите на европейците, драконите в китайската митология са не просто магически същества, а божествени вестители, които носят небесните блага на земята. Така например те са отговорни за дъжда, който напоява оризищата. Именно затова китайците вярват, че костите на митичните създания се смятат за предмети с лечебни свойства.

И тук съществуват множество методи за употребата на вкаменелостите за лечение. Някои от изкопаните артефакти - основно зъби и нокти - се носят като амулети, които да гонят злите сили. Костите най-често се стриват на прах и поглъщат под формата на отвара или хранителна добавка.

В съвремието тази практика, наред с консумирането на кости от редки животински видове, се счита за противозаконна и властите в Китай непрекъснато се опитват да я прекратят. Причината за това е, че рогът от трицератопс, както и този от азиатски носорог, няма никакви реални лечебни свойства, но добиването на подобни предмети застрашава директно културното и природно наследство на страната.

значително, голяма част от някогашните морета днес са пресушени и представляват обширни равнини.

Именно затова вкаменелостите от амонити с намерени от жителите на Египет не под вълните, а заровени из пясъците на Сахара. Затова те решават, че спираловидните вкаменелости не са от черупки на воден обитател, а рогата на бог Амон (оттам идва и името на артефакта). Небесното божество е закрилник на човечеството, който благославя земята с плодородие. Именно затова жителите на поречието на река Нил изработват отвари или дори цели амулети от вкаменелостите. Тези магически талисмани служат за борба с проблеми като безсъние, депресия и дори безплодие и импотентност.

Елините възприемат в своята религия връзката между рогата на овен и царя на боговете от Египетската цивилизация, а оттам и култа към спираловидните рога. Тъй като амонитите се срещат и в Европа (включително и в България), те продължават да се използват за направата на магически предмети, които пазят от психически разстройства или стерилитет.

На другия край на Европа славянските и балтийските племена от днешните Полша и Украйна имат сходни вярвания. Те смятат, че вкаменилите се вътрешни черупки на мекотелите belemnites, плавали някога из сегашните степи и гори на Северна Европа, са върховете на светкавици. И тъй като гръмотевиците са използваното от бог Перун, наричан от балтите Перкунас, тези находки също се използват за направата на амулети, които обаче лекуват костни заболявания като артрит и ревматизъм.

Когато народите от региона приемат християнството, те първоначално отхвърлят талисманите, изработени от морски вкаменелости, но постепенно магическите предмети се завръщат в битието на балтийците и източните славяни, защото са припознати като „пръстите на Свети Петър“.

По време на Късната Античност на територията на Малта се появява вярването, че странните фосили, намирани от рибарите по бреговете на острова, са езиците на водни змейове, които някога плавали или летели над Средиземно море. Римските хронисти наричат тези загадъчни предмети „glossopteris“ и обясняват техния произход с борбата на св. Павел със злото. Според учените от Вечния град тези реликви могат да се използват като антидот за всякакъв вид отравяне, ухапване от змия и дори за затваряне на някои видове рани.

Според официалната римска наука мистичните триъгълни кости са езиците на повалените от светеца змейове, които той превърнал в камък. Разбира се истината е съвсем различна. Артефактите представляват зъби на изчезналата гигантска акула Мегаодон. Мегалодоните са върховни хищници, обитавали моретата преди милиони години. Те се хранели с други акули и китове, а по размери били почти 3 пъти по-големи от най едрите представители на семейство акули, които се срещат днес.

Чак през ренесанса някои от италианските изобретатели започват да оборват автентичността на събираните през вековете реликви. Те съпоставят вкаменелостите със зъби от акули, уловени от местните рибари. Въпреки това „светините се почитат до началото на Новото време.