Принос на д-р Уилям Коули в лечението на онкологичните заболявания, 1 част

От 1890г.

През 1890 година младият хирург Уилям Коули наблюдава с нарастващо отчаяние терапията на своя пациентка на 18 години, загиваща от сарком (вид злокачествен тумор). По този повод той пише в свой доклад, че: "Има определени видове саркоми, при които лечението е безнадеждно още от самото начало, а замесването на хирургията доказва още веднъж колко безсилна би могла да се окаже тази дисциплина на практика".
Според социолога Дейвид Хес, работещ в университета "Вандербилт", смъртта на това младо момиче до толкова повлиява на д-р Коули, че медикът (станал известен впоследствие с прозвището Баща на имунотерапията) активно започва да търси какви са възможните алтернативи на оперативното лечение при онкологичните заболявания. Именно по време задълбочената си изследователска дейност медикът започва да преглежда някои интересни болнични регистри и: "…установява, че един от пациентите със сарком страда и от бактериална инфекция", твърди Хес. "Този пациент остава жив продължение на седем години", след като чува страшната диагноза.

Доктор Коули решава да проведе някои експерименти. През лятото на 1891 година лекарят започва да инжектира свои пациенти с живи (а по-късно и с убити чрез загряване) стрептококови култури. Често пъти лекарят инжектира веществото директно в туморното образувание. Следствие на манипулацията при немалко от пациентите се проявява треска, а след това (очевидно в резултат на терапията) туморите започват да се свиват.   

По това време много изследователи очакват да се докаже, че: "…ракът е заболяване, което се проявява след появата на бактериална инфекция", обяснява Хес. На фона на това схващане, в метода на лечение на д-р Коули определено има резон - инжектираните микроби би следвало да убиват патогените, отговорни за появата на рака (директно или чрез треската).

През следващите години Уилям Коули пречиства своя бактериален препарат, създавайки ваксина (която по-късно става известна като токсин на Коули). Първите лабораторни тестове с кучета завършват със значителен успех. Фармацевтичните компании стартират производството на ваксината, а славата застига работата на д-р Коули.

Вижте втора част

По статията работи: Виктория Милова