"The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", разказваща за чумата и общественото здраве в Англия през 16 век, 2 част

От 1578г.

Към първа част >>>

Местните италиански власти също реагирали бързо на чумната заплаха. До края на четиринадесети век, повечето градове на Апенините вече разполагали с добре установени чумни законови наредби, предназначени да посрещат обстоятелствата, които по това време се считали за най-значимите опасности за общественото здраве. Макар че градските аристократи често се доказвали като практични хора, подобно на най-образованите лекари, те вярвали, че болестта се причинява от различните форми на развалата в човешкото тяло, способна да наруши хуморалното равновесие в организма и да доведе до появата на смъртоносна болест (нека не забравяме, че по това време в медицинската наука била на почит хуморалната теория за появата на заболяванията). И така, най-очевидният източник на болестта според населението била развалата, водеща със себе си вредни болестотворни миризми, които били навсякъде в средновековните градове (това е друга известна медицинска теория за причината за появата на заболяванията, известна като "отровната миазма". Миазмата представлява въздушната маса, която се разпространява от източните страни и се смесва с останалата част от въздуха). Назначавали се регулатори, проследяващи продажбата на месо и риба, бързо гниещи плодове и зеленчуци, следели се и  промишлените процеси като щавенето на кожи. Отговорността за общественото здраве започнала все по-често да бъде на дневен ред.

До края на ХV век във Венеция бил създаден постоянният здравен комитет "Provveditori alla Sanità", който имал правомощията да регулира търговията с облекло, търговията на дребно с храни и напитки, както и провеждането на обществени фестивали. Комитетът управлявал и болниците, където се приемали болни от чума, наречени "Lazzaretti". Имало и специални болници, предназначени за хората, изложени на заболяването. До второто десетилетие на шестнадесети век "Provveditori" получавали редовно доклади от цяла Италия, Европа и Близкия изток за развитието на чумната пандемия. В допълнение на това - те започнали да проследяват смъртните случаи в целия град и околните райони. Периодичната поява на чумата принудила градовете и регионите в Европа да предприемат определени действия.

Англичаните били твърде бавни и не успявали да се изравнят с темпото на италианците и французите, но до края на шестнадесети век, те също категорично признали значението на координираните публични действия. Английският отговор на предизвикателството бил "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie", публикуван през 1578 година. Заповедите в документа на кралица Елизабет били доста точно и традиционно отражение на разбиранията за болестите в миналото. Подобно на вярванията на лекарите, известни още от времето на Хипократ и Гален, лошият въздух винаги се е считал за опасност, която се преодолявала и употребата на лечебни подправки и ябълка (нека не забравяме, че популярното вярване: "An apple a day keeps the doctor away" е английско).

Докато венецианците по един или друг начин са успели да си създадат имидж в областта на общественото здраве борда в края на петнайсети век, заповедта на кралица Елизабет показва ясно, че англичаните открито представляват цялостна система, която следва да функционира само при спешни случаи. Тя била и зависима от добре развитата английска система с местно и правителствено участие. В първата част закона става ясно точно как мерките ще се реализират. Подобно на повечето европейски правителства и английското считало, че изолацията и карантината са първите значими стъпки, които трябва да се предприемат. Проблемът, пред който се изправяло всяко правителство бил свързан с това как да съумее да подсигури популяризирането на приемането на карантината и как да облекчи изолацията и трудностите, които тя причинява.

Писменият труд показва и колко противоречиви са били повечето хора относно отношението си спрямо техните изолирани съседи. Нерядко фатализмът обезсмислял самото налагане на карантина. Глава 16 на заповедта свидетелства, че немалко хора пък са смятали, че не е "благонравно" да се забраняват визитите до домовете на болните. Очевиден бил проблемът не толкова с липсата на благотворителност, а с липсата на човечност.

Интересна част от творбата "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie" разказва за изискването местните църковни власти църковни да разследват всички смъртни случаи и да докладват ежеседмично за заболеваемостта и смъртността. Тези английски статистики, позволяват на англичаните да осъзнаят закономерностите в хода на заболяването, неговото местонахождение, предаването му и епидемичните затишия. Реално това е епидемиология в чист вид, позволяваща на англичаните, а и на европейците като цяло да проследят хода на опасни заболявания, сред които е и чумата.

Благодарение на подобни творби хората имат възможността да осмислят важността от центровете за контрол на заболяванията и докладите им заболеваемостта и смъртността. Освен това, може да се твърди, че благодарение на проследяването на развитието на заразата, чумните пандемии през седемнадесети век се забавили, а през 18 век, те напълно изчезнали.

Написаното по-горе показва само някои от прозренията в "The plague: book Orders thought meete by her Maiestie". В своята цялост позволява на внимателните читатели да получат реална представа за това как са е развивала концепцията за заболяванията и общественото здраве по света, преди да бъде изказана бактериалната теория за появата на заболяванията.