История на Ото Варбург

От 1883г. до 1970г.

Ото Варбург е немски биохимик, допринесъл изключително много за разбирането на клетъчния метаболизъм, за начина, по който клетките консумират кислород и за естеството на производството на енергия в раковите клетки. Благодарение на неговите открития, особено последното, се поставят основите на разкритията за възникването на рака и неговото лекуване. На името на учения е кръстен т. нар. "ефект на Варбург", от който тръгват и продължават своя прогрес всички изследвания върху злокачествените заболявания.

Първи стъпки в науката

Ото Варбург е роден на 8 октомври 1883 г. в Германия, наполовина евреин по бащина линия. Завършва Берлинския университет със степен доктор по химия през 1906 г., обучавайки се при великия Емил Фишер. Записва се в Хайделбергския университет със специалност медицина, завършва през 1911 г. Кариерата му започва от Института по биология "Кайзер Вилхелм" (днешния "Макс Планк"), където е назначен като професор през 1918 г.

Добива популярност с работата си върху метаболизма на различни видове яйцеклетки при морските таралежи. Получава Нобелова награда през 1931 г. заради изследванията си върху дихателните ензими. През 1944 г. отново се заговаря за връчване на втора Нобелова награда на Варбург, но той не може да я получи заради указ на Адолф Хитлер, който забранява германци да приемат този приз. От 1931 г. застава начело на Института за клетъчна физиология към "Кайзер Вилхем".

Постиженията на Варбург

Изследванията на Ото Варбург започват в началото на 20-те години на миналия век. Той започва да проучва процеса, чрез който се консумира кислород в клетките на живите организми. Неговото търсене на клетъчните елементи, които участват в него, довежда до идентифициране на ролята на цитохромите. Това е семейство ензими, в което желязосъдържащата хем група отговаря за молекулярния кислород, точно както и в кръвния пигмент хемоглобин.

До 1932 г. Варбург изолира първия от т. нар. жълти ензими (флавопротеини), които участват в реакциите на дехидрогениране в клетките. Ученият установява, че тези ензими действат заедно с непротеинов компонент флавин аденин динуклеотид. Три години по-късно открива, че никотинамидът е част от друг коензим, сега познат като никотинамид аденин динуклеотид, който също участва в биологичните дехидрогенации.

Ото Варбург е първият, който забелязва, че растежът на туморните клетки изисква доста по-малко количество кислород в сравнение с нормалните клетки. Открива, че туморите се нуждаят огромни количества глюкоза в сравнение с повечето нетрансформирани тъкани и че по-голямата част от глюкозата, консумирана от туморите, се ферментира до млечна киселина (лактат), вместо да се окислява по пътища, които изискват дишане. Този процес се нарича "аеробна гликолиза", тъй като за разлика от въглехидратната ферментация в отговор на кислородното ограничение, аеробната гликолиза включва високи нива на ферментация, дори когато кислородът е в изобилие. Аеробната гликолиза е характерен белег на пролиферативния метаболизъм, открит в много царства на живота, но често се свързва с раковите клетки и е познат още като "ефект на Варбург". Това откритие отваря нови пътища в областта на клетъчния метаболизъм и клетъчното дишане. От установяването на факта, че раковите клетки могат да живеят и да се развиват без кислород тръгват много научни постижения в областта на онкогенезата.

Ото Варбург е член на академиите в Рим, Берлин, Копенхаген, Хале и Индия, носител е на l'Ordre pour le Mérite - военно отличие на Кралство Прусия, на Големия кръст, звездата и лентата на Бундесрепубликата (днес Орден за заслуги към ФРГ). През 1965 г. е обявен за доктор хонорис кауза на Оксфордския университет. Умира на 1 август 1970 г. в Западен Берлин. Никога не се жени.