Теории, свързани с причините за заболяването рак от 17-ти век

от 15 авг 2016г.

От 1655г.

В продължение на няколко века сред медиците се разпространявало схващането, че ракът се причинява от излишък в някои от т. нар. четири хумори – теория, предложена още от древногръцкия лекар Хипократ около четвърти век пр. Хр. Въпросната теза била на "дневен ред" и поддържана от медицинските специалисти и през периода на Средновековието.

От седемнадесети век нататък обаче започнали да се появяват нови теории за болестта и нейния произход. Според една от тях, промени и дегенерация в състава на лимфата (най-вече изменения в нейната киселинност и алкалност) причинявали коварното състояние. Важно е да споменем, че тогава лимфата се смятала за изключително важна течност, отговаряща за правилното функциониране на организма.

Знаете, че през Ренесанса пък интересът към човешкото тяло се засилил все повече, а активното извършване на аутопсии позволило на лекарите отблизо да наблюдават злините, причинявани от злокачествените тумори. Въпреки това, единственото, което по онова време можело да се направи срещу тях, било хирургическото им отстраняване, което често завършвало с неуспех и с фатален край.

През 1655-та британският учен Робърт Хук направил голяма услуга на човечеството, откривайки клетката. Доста по-късно обаче, чак през 1838г., германският физиолог Йоханес Мюлер доказал, че туморните образувания се състоят от клетки. Като негов ученик, небезизвестният Рудолф Вирхов също обърнал сериозно внимание на клетъчната теория за произхода на заболяването. По отношение на структурата им, Вихров бил на мнение, че няма разлика между туморните и нормалните клетки. Рудолф бил поддръжник и на идеята, че в основата на болестта стои хронично разстройство.

През 1775-та британският хирург Пърсивал Пот бил първият, който предположил, че замърсяването в околната среда може да е една от причините за тежкото състояние. Пот стигнал до този извод, след като забелязал, че при коминочистачите се наблюдават чести случаи на заболели от рак на скротума.

До 18-ти век немалко специалисти силно вярвали също, че болестта е заразна и се разпространява сред населението от паразити. А от края на 19-ти век до първите две десетилетия на 20-ти век съществувала и теория, според която различни травми също могат да причинят болестта.

Ето така, малко по малко, знанието за заболяването рак започнало да се трупа, но трябвало да мине още много време, за да се стигне до съществените открития за него.

Статията е част от историята на: