Луси - най-известният австралопитек на света

от 09 сеп 2014г., обновено на 28 апр 2023г.

Каталожен номер AL 288-1. Така е картотекирана най-известната жена, живяла преди 3,2 млн. години. Повечето хора по света я познават като Луси ("Lucy"), най-популярният представител на рода Австралопитекус, по-точно на неговия вид афаренсис (Australopithecus afarensis).

Нейното откриване дава възможност на учените да добият повече знания за рода Австралопитекус, в частност за вида Австралопитекус афаренсис. Благодарение на почти цялостния скелет на Луси те научават много за морфологията на тези представители на ранните хора, живели на Земята преди 3,85-2,95 години, какви примитивни черти са запазили и какви нови производни характеристики са се появили при тях.

Откриването на Луси

доналд йохансон с костите на луси Както всяко откритие, и това на австралопитека Луси е вследствие случайност, интуиция или нещо, което не може да бъде обяснено. Палеоантрополозите Доналд Йохансон и Том Грей са на експедиция със своя екип в Хадар, Етиопия. Това е палеонтологична формация в област Миле, административна зона 1 на регион Афар. Двамата учени обикаляли часове наред, картографирайки терена и проучвайки фосилни останки. Когато се отправят към колата, за да се прибират, Йохансон предлага да минат по друг маршрут, през едно дере. Не след дълго погледът му е привлечен от кост, която се оказва дясна лакътна кост на предмишница, а по-внимателното вглеждане показва, че тя принадлежи на хоминид. Една след друга излизат бедрена кост, част от тила на череп, таз, няколко ребра и долна челюст. Връщайки се в лагера на експедицията, двамата мъже съобщават вълнуващата новина. Датата е 24 ноември 1974 г.

В продължение на няколко седмици палеоантрополозите и техните помощници разкриват и класифицират няколкостотин части от вкаменелости, като се оказва, че в цифрово изражение те представляват 40% от скелета на един представител на ранните хора.

Името на женския хоминид е заимствано от популярната през 1974 г. песен на "Бийтълс" "Луси в небето с диаманти". В еуфорията и вълнението по време на празнуването по случай откритието никой не помни кой наименува женския индивид Луси, но името остава.

Относно датировката на времевия период, в който е живяла, изследователите определят времето на по-малко от 3,18 млн. години. Тази точна датировка е постигната чрез изследването на отлаганията, в които е намерена Луси, защото самите фосилни останки не могат да бъдат датирани. Вулканичните потоци и пепел, които съдържат отлаганията, се обработват чрез радиометричния метод аргон-аргон (40Ar/39Ar).

Каква е била Луси и кое прави откриването й значимо

Луси принадлежи към зоологическото семейство Hominidae, което включва всички видове, произлезли след еволюционното родово разделяне между човека и маймуната. Това разделяне води до появата на родовете Австралопитекус (Australopithecus) и Хомо (Homo) с техните видове. Хоминидите притежават характеристики, които ги превръщат в група с общи или близки черти. Например такава обща черта е ходенето на два крака.

Доказателството, че Луси е имала умението да ходи изправена се съдържа в нейните фосилни останки. Дисталната й бедрена кост сочи, че оста й е под ъгъл спрямо кондилите (повърхностите на колянната става). Така разположена, тя позволява на индивида да запазва равновесие на един крак, когато се движи. Също така прави впечатление, че кондилите на Луси са големи, което означава, че са пригодени да се справят с добавената тежест при преминаването от четирикрако към двукрако ходене.
Тазът също е претърпял промени, които да позволяват изправено ходене. Той изцяло е "подменен", за да може да поеме правата стойка и способността на тялото да балансира само върху единия крак на всяка крачка.
От своя страна прешлените на Луси съдържат доказателства за гръбначни изкривявания, появили се вследствие по-честото ходене на два крака.
Макар че представителката на Австралопитекус афаренсис запазила способността си да се катери по дърветата, морфологичните изменения в тялото й са доказателство, че двуногото придвижване се появява като еволюционна характеристика много преди нарастването на мозъка. Според намерените части от черепа на Луси учените определят, че нейният мозък е бил с обем между 375 и 500 куб.см, което може да се сравни с размерите на мозъка на шимпанзе. Изследванията на вкаменелостите показват, че тя е била с височина 110 м и тегло 29 кг.
Друга особеност, присъща за Австралопитекус афаренсис и в частност за Луси, е конусовидната форма на гръдния кош. Тя може да се открие днес при горилите и шимпанзетата. Тази форма предоставя място за голям стомах и по-дълги черва, които са нужни при храносмилането на растителна храна, каквато са консумирали афаренсис. При това положение 60 на сто от кръвоснабдяването на един такъв организъм е необходимо само за храносмилането, което от своя страна не позволява да се развие мозъчната функция, която при тези условия е ограничена да използва 10 на сто от кръвообращението. Същото важи и за мощните челюстни мускули, които движат дъвкателния процес - и те не дават възможност за развитие на мозъчната кутия.

Как е умряла Луси

Няма сигурни доказателства за причината за смъртта на австралопитека Луси. Интересното е, че по костите й липсват постмортални следи от хищници и животни "чистачи". Това означава, че няма улики от дъвчене и гризане, краищата на дългите кости са налице и самите кости не са счупени. Наблюдава се белег от зъб върху горната част на срамната й кост. Това перимортално нараняване настъпва по време или в близък до смъртта момент. В случай, че нараняването е настъпило, след като е починала и докато костта е още прясна, тогава то няма общо със смъртта на Луси.

Има предположения на изследователи, че леталният край на представителката на Астралопитекус афаренсис е вследствие падане от дърво, но откривателите отхвърлят тази теория.

Относно възрастта, на която е починала Луси, няколко показатели сочат, че тя е била млада, напълно развита физиологично. Третите й кътници (мъдреци) са били изникнали и леко износени, черепните шевове - напълно затворени, прешлените й показват признаци на дегенеративно заболяване, но това невинаги означава напреднала възраст. По време на смъртта си Луси е била зряла възрастна.

Статията е част от историята на: