Ранни години от живота на Рене Лаенек

от 02 юли 2014г., обновено на 01 апр 2018г.

От 17.2.1781г.

Рене Лаенек е син на Мишел и Теофил Лаенек. Момчето е родено във френския град Бретон на 17-ти февруари, 1781. По време на ранното си детство той страда силно от загубата на своята майка, починала от туберкулоза. Прогонен е от баща си да живее с различни роднини на семейство Лаенек. Това се случило по време на събитията, дали началото на около Френската революция.
Само шест години след смъртта на майка си, младият Лаенек (заедно с брат си Мишо) е оставен на грижите на своя чичо, който работи като лекар. Той се казва Гюильом Лаенек и е човекът, който отвежда младите момчета в близкия град Нант. Гюильом Лаенек е болногледач и много уважаван лекар в хотел "Dieu". Той насърчава, влияе и подтиква своя племенник да се занимава с медицина още от 14-годишна възраст.

Животът в Нант през последното десетилетие на 18 век поставя младия Лаенек в сърцето на Френвската революция. Както историкът Павел Клигфийлд пише в "The American Journal of medicine": Детството му в Нант е прекарано сред сътресенията на френската революция и последвалите хаос и терор.
Рене Лаенек започва ранните си академични изследвания благодарение на "сянката на близката гилотина", защото "От прозореца си, младият студент бил свидетел на 50 от общо 3000 екзекуции, които се изпълнили в Нант". Въпреки мрачната действителност на катаклизма, преживян от френската нация Лаенек успешно продължава своето образование, решавайки да изучи лекарската професия. Той за кратко обмисля идеята за кариера в инженерните специалности, насърчаван от баща си да се занимава с по-престижни от медицината, но възхищението от своя чичо, както и дълбокият му интерес към природата неудържимо привличат младежа към медицината.

Лаенек започва усилено да изучава химия, физика, гръцки, латински, изкуство, танци, дори да се научава как да свири на флейта. Този талант вероятно повлиява неговото бъдещо велико откритие - това на стетоскопа.

Според историци Лаенек е "болезнено" слаб и дребен за възрастта си. Това са първите признаци, дали начало на неговата физическа слабост. Започват да се появяват по-силно през пролетта на 1798 г., когато момчето е на 17. Неговите изследвания и упоритата му работа оказват непосредствено влияние върху здравето му (той страда от продължителна треска придружена от изтощение и затруднено дишане). Лаенек съумява да се възстанови от болестта, продължавайки с още по-голяма решителност да следва призванието си на лекар. Той прекарва няколко години, обучавайки се да лекува ранени по време на френската гражданска война.

Статията е част от историята на: