Моноаурален стетоскоп "Фъргюсън", ползван от 19 до началото на 20 век

От 1862г.

Любопитен е фактът, че стетоскопът е сред медицинските уреди, които са претърпели промяна единствено във външния си вид. От гледна точка на физиката, начинът на функциониране на стетоскопите (двеста години след въвеждането им в медицинската практика), е непроменен.

Историята на този медицински инструмент може да се похвали с изключително разнообразие от модели, които са въведени в медицинската диагностична практика през 19 век. Моноауралният стетоскоп „Фъргюсън” не е изключение. Уредът е проектиран в Англия и бързо се превърнал в най-популярния модел, използван в медицинската практика от 19-ти век. Той е направен от издължено, добре полирано и немного плътно парче дърво с малък централен отвор, за да може звукът да се предава добре. Стетоскопите "Фъргюсън" често били маркирани с името на майстора, изработил инструмента, както и с инициалите на лекаря или друг вид идентификационни характеристики на притежателя. Обикновено те се гравирали върху „плочката”, която се поставяла на ухото.

За съжаление не е доказано със сигурност кой е бащата на стетоскопите „Фергюсън”. „Заподозрени” били двама британски медици, с еднакви фамилни имена, които вероятно са участвали в проектирането на този уред и са работили в Англия в края на 19 век.

И така, Сър Уилям Фъргюсън бил водещ шотландски хирург. Медикът е бил сред най-ерудираните студенти на университета в Единбург. Той започнал работа като хирург в Кралската болница на Единбург, където стетоскопът вече се е употребявал. Впоследствие медикът бил станал професор по хирургия в „Kings College Hospital” в Лондон (по това време е бил само на 32 години), а след това бил назначен за кралски хирург на кралица Виктория и принц Алберт. Уменията на д-р Фъргюсън били всепризнати, а консервативният му подход към хирургията и въвеждането в употреба на някои полезни медицински инструменти само допринасяли за доброто му име. Неговият текст на тема "Система на практическата хирургия", публикувана за първи път през 1842 година, била високо оценена, но в нея употребата на стетоскопа е само спомената. Въпреки това, не е изключено Уилям Фъргюсън да е създателят на едноименния стетоскоп, тъй като освен като дъбър хирург, шотландецът е бил известен и с дърводелските си умения.

Д-р Джон Крий Фъргюсън е другият медик, за когото се счита че е баща на стетоскопа. Той е ирландски лекар, получил образованието си в „Тринити Колидж” и „Кралската болница” в Единбург. Негов близък приятел в Дъблин, бил д-р Уилям Стоукс, който още като студент по медицина е писал научни трудове, посветени на стетоскопите. Д-р Крий Фъргюсън е прекарал една година в Париж, обучавайки се с Андре Лаенек (бащата на първия стетоскоп в медицинската история) и Керградек в тънкостите в употребата на стетоскоп при фетално преслушване. През 1830 г. д-р Фъргюсън публикувал класическия си трактат "Ausculatation the only unequivical evidence of preganancy" в списание „Dublin Medical Transactions”. Д-р Фъргюсън е бил сред медиците, застъпващи се за използването на стетоскопа за фетално преслушване. Впоследствие той е станал първият професор по медицина в университета „Куинс”, въпреки че той не бил особено популярен на Острова и в чужбина. За съжаление не е съхранена и конкретна информация, доказваща, че той е проектирал микроскопа.

Още повече, че през 19 век в Англия е живял и майсторът Дейвид Фъргюсън. Той е произвеждал медицински инструменти за болница "Свети Вартоломей" в Лондон. Известно е, че Господин Фъргюсън демонстрирал употребата на уникален моноаурален стетоскоп на Международната изложба в Лондон през 1862 година. По тази причина се предполага, че именно той е изработил този стетоскоп. Въпреки това, произходът на един от най-популярните модели моноаурални стетоскопи от 19-ти век, използвана до началото на 20-ти век, е неясен.

Статията е част от историята на:

• История на стетоскопа