Появата на бинауралния стетоскоп и развитието му до съвременния вариант

От 1851г.

Рене Лаенек създава стетоскопа през 1816 г. и предлага на лекарите инструмент, с който, доближавайки единия му край до ухото си, а другия до пациента, да чуят специфичните звуци, които издава тялото при някои болестни състояния (монаурален стетоскоп). През годините стетоскопът се развива и различни хора подобряват неговия вид и функционалност. Така от средство за преслушване, при което се използва едното ухо, се превръща в усъвършенстван инструмент, поставян и на двете уши за по-добра чуваемост и с по-чувствителен накрайник (бинаурален стетоскоп).

През 1851 г. ирландският лекар Артър Лиърд разработва първия бинаурален стетоскоп. Същата година инструментът е представен на Голямото изложение в Лондон. През следващата година д-р Джордж П. Камман предлага по-добър вариант, който е с тапа за уши за всяко ухо, гъвкав и гумен и го пуска в масово производство. Бинауралният стетоскоп бързо е одобрен от практикуващите лекари, а за ефективността му може да се съди по това, че днес инструментът все още е първи помощник на медицинските специалисти.

Стетоскоп на Боулс

През 1894 г.д-р Робърт Боулс разработва и през 1901 г. патентова своя вариант на модернизиран стетоскоп, позволяващ преслушването на пациентите да става през двете уши. Той разработва инструмент с диафрагма - плоска част, която се прикрепва към къса дръжка или към гумена тръба, разклоняваща се накрая в два наушника, за локализиране на сърдечните звуци. Помощното средство става един от най-често използваните варианти в началото на 20 в. То е създадено така, че звукът да не бъде възпрепятстван и да открива високи честоти. Позволява на лекаря да чуе без проблем звуците от сърцето или белите дробове дори през тънките дрехи на пациента.

В началото на миналия век поставянето на мембрани при бинауралните стетоскопи става масова практика, докато при монауралните това е изключително рядко. При тях мембраната е подвижна и може да се сваля от накрайника, който се допира до тялото на пациента.

Диференциален стетоскоп и стетоскоп на Кер

През първата половина на 20 в. повече се разработват стетоскопи, които диференцират интензитета на белодробните и сърдечните звуци. Такива примери са инструментите на д-р О. Лейтън и симбалофонът на д-р Уилям Кер. Диференциалният стетоскоп представлява винтов механизъм, който може да се регулира и по този начин позволява по-малко или по-голямо предаване на звука. Той се продава отделно или с бинаурални слушалки.

Уилям Дж. Кер е доктор по медицина, обучавал се в Харвардското медицинско училище. Той има специален интерес към кардиологията и прилагането на инструменти за подпомагане на прецизната диагностика на сърдечносъдовите заболявания. През 1937 г. лекарят публикува статия в American Heart Journal за "модифициран стетоскоп за латерализация и сравнение на звука". Диагностичното средство е патентовано през 1940 г. и особеното при него е, че има два диафрагмени накрайника, с които се преслушва пациента, а не камбановидни. По този начин лекарят може да ги постави върху различни части на гръдния кош и да сравни звуците, излъчвани от тях. Другото, което го отличава от останалите, е, че има двойни връзки на тръбите на бинауралните слушалки и така всяко ухо може да чуе звука от двата накрайника.

Появават се и електрически стетоскопи - около 1925 г. Western Electric произвеждат преносимо устройство, наречено "3А", при което силата на звука и трептенето могат да се регулират от бутони, поставени на панел на усилвателя. Има възможност и за втори преслушващ.

Рапапорт-Спраг стетоскопи

През 40-те години на 20 в. д-р Хауърд Спраг, американски кардиолог, и Морис Рапапорт, електроинженер и специалист по акустика в компания "Санборн", трансформират стетоскопа по интересен начин. Те създават двустранен нагръден елемент, при който едната страна служи за преслушване на дихателната система, а обратната страна - на сърдечносъдовата. Модифицираният инструмент е тежък, създава неприятни звукови шумове, когато двете слухови тръби се търкат една в друга, но пък са смятани за най-добрите акустични средства за преслушване през миналия век.

Моделът на Литман - основата на съвременните стетоскопи

Д-р Дейвид Литман от Харвардското медицинско училище внася нововъведение в стетоскопа, което го превръща в инструмента, който познаваме днес. Историята по създаването на модела е разказана от внука на лекаря Рон Литман, който споделя, че дядо му имал малко ателие в мазето на къщата си, където винаги работел по нещо. Един ден през 1961 г. показва на своя съсед Гюс Маклуп, емигрант от нацистка Германия, своите модификации на стетоскопа. Гюс му предлага да станат партньори и за тяхно учудване производството и продажбите на стетоскопа тръгват много добре. На бял свят се появява компанията Cardiosonics, но след 6 години, през 1967-а, тя е продадена на 3М, които години наред произвеждат стетоскопа "Литман". Характерното за модела е, че той е много по-лек от предишните заради наличието на една тръба, която се свързва с диафрагмата и след това се разделя на два изхода, в които се поставят наушниците. Освен това диафрагмата, която се доближава до гърдите на пациента, има вдлъбната част и с нея се чуват по-нискочестотни звуци, а обратната й страна е за високочестотни, като натискът върху диафрагмата определя кой вид звуци да се проследят.

Никога не спират измененията, които се правят върху стетоскопа. Дори и в наши дни модификациите му са съобразени със съвременните изисквания и нужди на лекарите и медицинските специалисти, които използват инструмента. През годините се появяват модел "стетоскоп с една ръка", чийто механизъм позволява с една ръка по-лесно да се свалят или сложат слушалките; 3D отпечатан стетоскоп; електронен стетоскоп с активиран изкуствен интелект, който усилва, филтрира, записва и анализира звуците и много други.

Статията е част от историята на:

• История на стетоскопа