История на стетоскопа

От 1816г.

Всеки лекар разполага със стетоскоп и най-често първо към него посяга, когато извършва физически преглед на пациент. Това превърнало се в символ на професията средство вече над 200 години служи на лекарите и се трансформира от прост до усъвършенстван цифров инструмент.

Стетоскопът еволюира и неговият път показва как се е подобрило откриването и диагностицирането на белодробни и сърдечни заболявания.

Как се появява стетоскопът

Преди появата на стетоскопа лекарите доближавали ухо до гърдите на пациентите, за да чуят специфичните звуци, които могат да ги насочат към евентуална диагноза. Първото документирано слушане на дихателни звуци може да се открие в папируса на Еберс от 1550 г. пр.н.е. В индуиските Веди (1400-1200 г. пр.н.е.) и в Хипократовите писания (440-360 г. пр.н.е.) също са записани такива практики.

През 19 в., когато се появява стетоскопът, някои пациенти и лекари се чувстват неудобно от близкия контакт, който се получава при прегледа. Затова един лекар на име Рене Лаенек използва навита на руло хартия, за да преслуша сърцето на млада жена. Така установява, че дори по този начин звуците се усилват и не е необходим физически контакт. През 1816 г. той прави първия стетоскоп, когото нарича "цилиндъра" заради формата му. Представлява куха дървена тръба, която лекарят поставя на ухото си в единия край, а другият доближава до пациента и така осъществява медиативна аускултация (от лат. auscultare – "слушам" - преслушване за регистриране на звукови явления, зараждащи се в тялото).

През годините се появяват много варианти на инструмента, дизайнът му се усъвършенства постоянно, за да достигне днешното състояние, където вече съществуват електронни стетоскопи.

Видове стетоскопи

Във времето са разработени различни видове стетоскопи. Най-често срещаните са:

• Акустичен (аналогов) - той е най-масовият и се използва за измерване на кръвно налягане, преслушване на белия дроб, сърцето, червата или вените. Действието му е предаване на звук през пълни с въздух кухи тръби до ушите на лекаря. Накрайникът, който се поставя върху тялото на пациента, има две страни - диафрагма (пластмасов диск) или камбана (куха чаша), съответно първото предава звуци с по-висока честота, а второто с по-ниска. Стетоскопът на Лаенек и последвалите негови разновидности, независимо дали са предназначени за преслушване с едно или две уши, попадат в тази графа. Недостатъкът на акустичния стетоскоп е, че той не притежава опцията за намаляване или усилване на околния шум и интензитетът на звука е доста нисък.
• Електронен - този вид стетоскоп усилва и подобрява звуците. Филтрира аналоговия звук и го изпраща до ухото на слушателя чрез тръби.
• Цифров - преобразува аналоговия сигнал и го изпраща на друго място за слушане, препращане, анализ и съхранение.
• Фетален - представлява тръба, която, поставена на корема на бременната, усилва звуците от сърдечния ритъм на плода.
• Доплеров - това е електронно устройство, което определя количествено движението на части от тялото или на течности посредством предаване на ултразвукови вълни в тялото и измерване на честотното изместване на тези внуци, докато се отразят. Те се използват предимно за работа с движещи се обекти, каквото е биещото сърце.

Какво бъдеще очаква стетоскопите

Най-честата повсеместна употреба е на акустичния стетоскоп, но тенденцията е той да се използва по-рядко с пълния си потенциал. Причината е в по-дългото време, което е нужно за обучение и за поддържане на уменията за аускултация. Може би този ценен диагностичен инструмент съвсем ще остане в историята, защото в страни като САЩ в началото на 2021 г. компонентът на изпита USMLE (изпит за медицинско лицензиране на Съединените щати), който изисква от бъдещите лекари и медицински специалисти да придобият умения за физически преглед, е окончателно премахнат. Някои специалисти предупреждават, че липсата на обучение и опит в преслушването е тревожна. Проучвания показват, че завършилите спешна медицина и вътрешни болести е много вероятно да пропуснат до половината от характерните звуци, използвайки стетоскоп.

Лекарите в държави като САЩ разчитат повече на тестове и прехвърлят диагностичната тежест от физическия преглед към ехокардиограми и рентгенови лъчи. От една страна, това оскъпява грижите, разходите и неефективността, но, от друга страна, новите технологии позволяват повече възможности. Последните разработки като цифрови стетоскопи спестяват време на лекаря за улавяне на звуците и след това сигналите се анализират с помощта на изкуствен интелект (AI). Електронните стетоскопи допълват акустичните с опции като шумопотискане и усилване, а някои модели дори могат да съхраняват информация.

Дигиталните стетоскопи са считани за бъдещето на инструмента и може би скоро физическият преглед няма да бъде такъв, какъвто го познаваме. Съществуват AI алгоритми, чрез които за секунди се установяват аномалии като брадикардия, аритмия или тахикардия и това дава възможност на лекаря да предприеме навреме съответните действия и лечение. В обозримо бъдеще цифровият стетоскоп няма да се съобразява с това какъв е бил историческия модел на стетоскопа. Той ще продължава да се развива с цел да отговаря на клиничните нужди.