Употреба на кокаина като анестетик

От 1884г.

Акценти

Историята на медицината пази свидетелства за разработването на различни лекарства и технологии, които са дали своя принос за поддържането на човешкото здраве. В началото не всички покриват условията за безопасност, но се използват масово. Един от тези противоречиви медикаменти е кокаинът, който се явява прародител на съвременните анестетици. Когато е изолиран за първи път от листата на растението кока през 19 в., всички са впечатлени от свойствата, които има - да потиска болката, да влияе на нервите и настроението. Но употребата му за всякакви здравословни проблеми и прилагането му като средство за анестезия водят до неподозирани вреди.

Появата на кокаина

Растението кока идва от високите склонове на Андите, където инките от стотици години ползвали листата му за дъвчене. Столетията след това показват как едно естествено вещество може да се превърне и да бъде преобразувано в субстанция, която е пагубна както за отделния човек, така и за цялото общество.

През 1860 г. Алберт Нийман постига изолирането на кокаина от листата на коката. Когато изпробва новото вещество, Нийман отбелязва, че при поставянето на кристалите върху езика му чувства как той изтръпва. Вероятно това е първото разпознаване на свойствата на кокаина като анестетик.
Осем години по-късно перуанският лекар Томазо Морено и Майз вкарва с инжекция кокаин в крака на жаба и провежда тестове, които го навеждат на мисълта, че веществото има способностите да действа като местна упойка.

Това сериозно откритие на Морено и Майз като че ли не е забелязано от медицинската общност и изобщо от обществеността. Това може би не е изненадващо поради факта, че преди изолирането на кокаина се използват три анестетика - азотен оксид, етер и хлороформ. Те се ползват като упойки съответно от 1844 г., 1846 г. и 1847 г. Близо 20 г. ще изминат преди кокаинът да навлезе по-широко като анестетик. Забавянето може да се дължи на недостатъчна информация относно действието му, недостатъчно разпространение на знания, липса на интерес или съоръжения за изследването му.

Възходът на кокаина като анестетик

Уилям Халстед е записан в медицинската история като първия лекар, използвал кокаин за блокиране на нервната система, по-конкретно за локална анестезия през 1884 г. Четири години по-рано Василий фон Анреп публикува статия, в която предлага кокаина да бъде прилаган при хирургични операции. Предположенията са, че той е направил експеримента преди Халстед, но не са открити убедителни доказателства, фон Анреп не прави широко известно откритието си и името му не остава в историята.
През същата 1884 г. д-р Карл Колър представя резултатите от проведено от него изследване пред Медицинското дружество във Виена. В своя доклад той описва употребата на кокаин като анестетик при екстракция на катаракта и иридектомия (оперативно премахване на част от ириса).

На следващата година - 1885-а, друг специалист предприема революционна крачка. Неврологът Джеймс Корнинг, ученик на Халстед, поставя първата спинална упойка, използвайки отново кокаин. Пациентът, върху който е проведен експеримента, за близо 30 минути не чувства нито болка, нито има други усещания. След преминаването на ефекта, се оплаква от световъртеж и главоболие. След една година Корнинг пише първия учебник по темата, озаглавен "Локална анестезия в общата медицина и хирургия". Трудът широко популяризира прилагането на кокаина като анестетик.

През 1891 г. лекарите знаят как да правят лумбална пункция. Техниката отваря пътя на успешното използване на кокаина като спинална анестезия от д-р Август Биер през 1898 г. След една година лекарят публикува подробности за метода, приложен при 6 ортопедични операции. Статията е озаглавена "Експерименти с кокаинизацията на гръбначния мозък".

Възхваляването на свойствата на кокаина в медицинското му приложение води до включването му в популярните културни тенденции през 19 в. Той започва да се използва в състава на различни напитки за лечебни и нелечебни цели, като пример за това е добре известната Кока-кола. В началото на 1900 г. обществата се сблъскват с друг проблем вследствие използването на кокаина за медицински цели - пристрастяването към веществото.

Също така не са редки случаите, в които на пациентите се поставят недобре изчислени дози, което може да причини токсичност и да има фатални последици. В началото на 20 в. познанията за кокаина нарастват, лекарите са по-добре запознати с тъмните му страни и започва да се усеща отлив при прилагането му. Следователно намаляват призивите за употребата му и смъртните случаи, дължащи се на използването му, но вредата е нанесена - веществото все повече започва да се търси за лична употреба.

>>> Морфиноманията през 19 в. - епидемията от наркотична пристрастеност в Европа и Америка

Употребата на кокаина проправя пътя за разработването на други анестетици. През 1905 г. се появява прокаинът, по-безопасно синтетично вещество, дело на д-р Алфред Айнхорн. Той се превръща в новата модна упойка, по-малко пристрастяваща от кокаина. Последва разработването на други подобрени съединения и използването на кокаина в медицината още повече се редуцира.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука