Употреба на кокаина като упойка

От 1884г.

Снимката по-долу показва различни опаковки на кокаинови медикаменти, произвеждани от няколко фармацевтични компании в миналото. Първата е дело на компанията "Boehringer Muriate", втората представлява метална кутийка, съдържала таблетки за възпалено гърло с ментол и кокаин, третата опаковка е от кокаинова пудра и се е произвеждала от "Park, Davis & Co.". Четвъртото стъклено шишенце е от екстракт от кокаин, произвеждан от фармацевтичната компания "Ели Лили" ("Eli Lilly & Co").

Кокаинът е първата упойка, служеща за местно анестезиране. Действието на медицинската манепулация обхваща и премахва усещанията за болка само в определена част от тялото. Упояването се осъществява чрез инжектиране на локални анестетици в или близо до нервите, като по този начин се прекъсва предаването на сигналите за болка към мозъка.

Кокаинът е вещество, което се излича от растението еrythroxylon coca, което расте в Южна Америка. Отглеждането му датира още от цивилизация инките, а традициите в приготвянето на древни кокаинови лекарства предшестват пристигането на европейските изследователи. През 1859 г. немският химик Алберт Ниман (1834-1861) извлича активната субстанция от листата на растението кока. Въпреки това веществото започва да се използва като упойка през 1884 година. През същата година д-р Карл Колер (1857-1944) съобщава, че употребата на кокаина като упойка е успешна при провеждането на операции на очите. В Европа и САЩ се наблюдава значително увеличаване на експериментите с кокаин, който води до революционни промени в разбиранията за анестезията, както и до въвеждането на някои нови хирургични процедури.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука