Януш Корчак - лекарят, който не изостави децата

От 1899г. до 1943г.

Акценти

Януш Корчак е роден през 1878г. във Варшава в еврейско семейство. След смъртта на баща си, момчето само достига до извода, че децата не винаги получават нужното уважение и възможност да се развиват – както в морален, така и във физически аспект. Едновременно с това, средата, в която расте, "подарява" на младежа изявена чувствителност към наболели социални проблеми. Като малък, той демонстрира жив интерес към науката, философията и образованието, а още докато бил ученик, пише първите си литературни произведения.

През 1899г. Корчак започва да учи медицина във Варшава. Именно по това време мъжът получава възможността да работи като възпитател в детски летни лагери, където често контактува с бедни малчугани.

За лекарската професия

След като се дипломира през 1905г., Януш е мобилизиран на фронта по време на Руско-японската война, където е принуден да лекува ранените при наистина екстремни условия. По-късно, по време на Първата световната война, Корчак отново преживява ужаса на военните действия, докато е ръководител на отделение в полева болница в Украйна. В Киев полският медик е изправен пред предизвикателството да се грижи за тежко ранени малчугани, а техните болка и страдание му правят наистина силно впечатление. В резултат, по-късно в много свои статии, Корчак остро осъжда бруталността на войната и описва в детайли трудностите, пред които се изправят медицинските специалисти на фронта.

Още докато се обучава за лекар, полският експерт пътува много из Европа, изнася лекции и често акцентира в своите речи върху нуждата от поддържане на добри хигиенни условия като ключов фактор за развитието на децата, както и за поддържане на доброто им здраве.

В ролята на психолог и педагог 

Повлиян от идеите на Жан-Жак Русо за възпитанието, на Фридрих Фрьобел и други известни педагози и психолози, Корчак разработва собствена социална и педагогическа програма. Полякът използва всяка добра възможност да напомня по всякакъв повод, че децата не трябва да се възприемат като хора на бъдещето, защото те вече са създадени човеци, към които трябва да се отнасяме с уважение, любов и пълно разбиране.

За пръв път педагогът започва да прилага своите възгледи в гореспоменатите летни лагери. Към малчуганите той се отнася винаги като приятел и партньор, като категорично отхвърля традиционния модел на възпитание, установен по това време – учителят да се възприема като строг наставник и тотален авторитет. Вместо това, Януш се опитва да покаже на мъниците, че ги възприема като равностойни в отношенията, че им има пълно доверие и очаква същото от тях.

Директор на сиропиталище

През 1912г. доктор Корчак става директор на сиропиталище във Варшава, където продължава да прилага своите новаторски педагогически подходи. Той обучава своите колеги в това не само да говорят на децата, а преди всичко - да говорят с тях, да осъществяват комуникация. Точно тогава Корчак публикува и известния си манифест "How to love a child", в който формулира няколко основни родителски повели, чиято концепция звучи изключително съвременно и днес.  

През 1939г., когато Полша  е окупирана от Германия, 200 еврейски дечица от сиропиталището са изпратени във варшавско гето и, както се досещате, Корчак заминава с тях, въпреки че имал избор да не го направи. Нещо повече, педиатърът полага всички възможни усилия, в новите, съвсем не толкова добри, условия на живот, мъниците да се почувстват спокойни, щастливи и обичани.

Поради своята популярност в Полша, Януш Корчак се ползва с протекция и животът му е вън от опасност. Той обаче остава верен на принципите си докрай и когато през 1942г. децата са изпратени в концлагера "Треблинка", той ги последва. На пети август същата година всички загиват в газова камера, а докато отиват към смъртта, Корчак им разказва приказки и им повтаря, че всичко ще бъде наред, в опит да се справи със страха и объркаността им.

Януш Корчак може да се спаси

• Преди Полша да бъде завладяна от нацистите, Януш Корчак планира да се премести в Палестина. Сърце не му дава да зареже всичките деца, които са под грижите му. Затова в крайна сметка остава във Варшава и посреща ужасяващите събития заедно с тях.

• През 1942 г., когато нацистите започват да избиват евреите, живеещи в гетото във Варшава, той има втори шанс да се спаси. Но когато Януш получил възможност да избяга, той отново отказва - заради децата.
• Когато се разбира, че неговите сирачета ще бъдат депортирани до лагерите на смъртта, той има още една възможност да ги изостави и да се спаси. Един офицер от СС разпознава детския автор и го пита

  - Вие ли сте автора на „Крал Матиуш I”? Прочетох я, когато бях дете. Браво. Свободен сте да си тръгнете. - А децата?  - Децата трябва да отидат, но вие можете да си тръгнете веднага.  - Грешите, не мога да си тръгна просто така. Не всички хора са лоши.

  Никой от свидетелите на този разговор вече не е сред живите. Нито онези деца и възрастни, които слушат разказите на Корчак по пътя към Треблинка, един от най-ужасяващите нацистки лагери на смъртта. 

Сигурни сме, че нито една от тези истории за Януш Корчак не е лъжа. Всеки малък епизод от неговия живот ни показва какъв велик мъж е той - силен човек и прекрасен учител, който избира да остане с децата дори на цената да посрещне смъртта в газовата камера. В този ден той жертва собствената си свобода и живота си в името на една по-висша добродетел – достойнството и смелостта да остане с децата до самия край.

Как да обичаме детето - по Януш Корчак

Ние вярваме, че всеки трябва да знае кой е Януш Корчак - 10 от неговите велики мисли, взети от педагогическия му цикъл от 4 части "Как да обичаме детето".

• "Не очаквайте детето да изпълни вашите цели. Помогнете му да стане човекът, който то наистина е, не който сте вие."
•  "Не очаквайте вашето дете да ви върне всичко, което сте вложили в него. Вие сте му дали живот, как може то да ви се отплати? То ще даде живот на друго дете, то на друго и това е един необратим акт на благодарност."
• "Никога не превръщайте детето си в отдушник на своето негодувание и ще избегнете разочарованието по-късно в живота. Ще пожънете, каквото сте посели."
• "Не подценявайте проблемите на детето си. Всичко в живота ви се дава спрямо това дали можете да се справите с него. Запомнете, животът на детето е също толкова труден и дори по-труден от вашия, тъй като то няма никакъв житейски опит."
• "Никога не омаловажавайте вашето дете!"
• "Не забравяйте, че най-важните познанства в живота са тези с вашите деца. Обръщайте им повече внимание, тъй като никога не знаем кого ще срещнем в лицето на това дете."
• "Не бъдете прекалено строги със себе си, ако не можете да направите нещо за своето дете. Просто запомнете, че никога няма да сте направили достатъчно, ако не сте направили всичко, което сте могли."
• "Детето никога не е тиран, който е завзел живота ви. То не е само ваша плът и кръв. То е скъпоценния граал на живота, който ви е даден, за да можете да разпалите творческия му огън. То е доказателство за любовта на двама човека и от деня на неговото раждане, те не просто отглеждат дете, а жива душа."
• "Научете се да обичате децата на другите. Никога не се отнасяйте към детето на някой друг по начин, по който не бихте искали да се отнасят с вашето дете."
• "Обичайте детето си независимо от това кой или какво е то – дори ако се окаже, че не е надарено с талант или е неуспешно като възрастен. Радвайте се, когато общувате с него, защото детето е празник на живота и винаги е с вас."