Януш Корчак и приносът му за развитието на педиатрията и педагогиката

От 1899г.

За Януш Корчак, чието истинско име е Хенрик Голдшмит, може да се напише много, но едва ли ще може да се каже всичко. Защото житейският му път е изпъстрен с безброй значими събития и постижения, всяко от които безспорно заслужава да бъде споменато и разказано.  

Едно е сигурно: полският педиатър, писател и педагог е посветил целия си живот на упорита борба в защита на човешките права, както и за подобряване на съществуването на децата. Като истински филантроп, Корчак имал идеалистична цел: да направи света едно по-хубаво място за живеене и да донесе щастие на най-малките.

Малко биография  

Полякът бил роден през 1878г. във Варшава в еврейско семейство. След смъртта на баща си, момчето само достигнало до извода, че децата не винаги получават нужното уважение и възможност да се развиват – както в морален, така и във физически аспект. Едновременно с това, средата, в която растял, "подарила" на младежа изявена чувствителност към наболели социални проблеми. Като малък, той демонстрирал жив интерес към науката, философията и образованието, а още докато бил ученик, написал първите си литературни произведения.

През 1899г. Корчак започнал да учи медицина във Варшава. Именно по това време мъжът получил възможността да работи като възпитател в детски летни лагери, където често контактувал с бедни малчугани.

За лекарската професия

След като се дипломирал през 1905г., Януш бил мобилизиран на фронта по време на Руско-японската война, където бил принуден да лекува ранените при наистина екстремни условия. По-късно, по време на Първата световната война, Корчак отново преживявал ужаса на военните действия, докато бил ръководител на отделение в полева болница в Украйна. В Киев полският медик бил изправен пред предизвикателството да се грижи за тежко ранени малчугани, а техните болка и страдание му направили наистина силно впечатление. В резултат, по-късно в много свои статии, Корчак остро осъждал бруталността на войната и описвал в детайли трудностите, пред които се изправят медицинските специалисти на фронта.

Още докато се обучавал за лекар, полският експерт пътувал много из Европа, изнасял лекции и често акцентирал в своите речи върху нуждата от поддържане на добри хигиенни условия като ключов фактор за развитието на децата, както и за поддържане на доброто им здраве.

В ролята на психолог и педагог  

Повлиян от идеите на Жан-Жак Русо за възпитанието, на Фридрих Фрьобел и други известни педагози и психолози, Корчак разработил собствена социална и педагогическа програма. Полякът използвал всяка добра възможност да напомня по всякакъв повод, че децата не трябва да се възприемат като хора на бъдещето, защото те вече са създадени човеци, към които трябва да се отнасяме с уважение, любов и пълно разбиране.

За пръв път педагогът започнал да прилага своите възгледи в гореспоменатите летни лагери. Към малчуганите той се отнасял винаги като приятел и партньор, като категорично отхвърлил традиционния модел на възпитание, установен по това време – учителят да се възприема като строг наставник и тотален авторитет. Вместо това, Януш се опитвал да покаже на мъниците, че ги възприема като равностойни в отношенията, че им има пълно доверие и очаква същото от тях.

През 1912г. полякът станал директор на сиропиталище във Варшава, където продължил да прилага своите новаторски педагогически подходи. Той обучавал своите колеги в това не само да говорят на децата, а преди всичко - да говорят с тях, да осъществяват комуникация. Точно тогава Корчак публикувал и известния си манифест "How to love a child", в който формулирал няколко основни родителски повели, чиято концепция звучи изключително съвременно и днес.  

През 1939г., когато Полша  била окупирана от Германия, 200 еврейски дечица от сиропиталището били изпратени във варшавско гето и, както се досещате, Корчак заминал с тях, въпреки че имал избор да не го направи. Нещо повече, педиатърът положил всички възможни усилия, в новите, съвсем не толкова добри, условия на живот, мъниците да се почувстват спокойни, щастливи и обичани.

Заради своята популярност в Полша, Януш Корчак се ползвал с протекция и животът му бил вън от опасност. Той обаче останал верен на принципите си докрай и когато през 1942г. децата били изпратени в концлагера "Треблинка", той ги последвал. На пети август същата година всички загинали в газова камера, а докато отивали към смъртта, Корчак им разказвал приказки и им повтарял, че всичко ще бъде наред, в опит да се справи със страха и объркаността им.

В заключение можем да кажем, че той бил личност, достойна за уважение, което име заслужено останало в историята.