Нацистките лекари в Аушвиц и техните ужасяващи експерименти

От 1942г. до 1945г.

Немските лекари, които ръководят медицинските институции на СС и Вермахта, заедно с медицинския персонал от по-долните нива, участват активно в изпълнението на нацисткия експериментален план. Лекарите, назначени в концентрационните лагери, и най-вече в Аушвиц, изиграват много важна роля в тази програма. Те извършват противозаконни медицински експерименти, които могат да се определят като престъпление срещу човечеството. Те остават в човешката история като медицински престъпници.

Проф. д-р Карл Клоберг

Проф. Клоберг експериментирал с начините за стерилизация в лагера. Част от Блок № 10 в Основния лагер е под негово ръководство. Няколко стотин еврейски жени от различни страни живеели в две огромни зали на втория етаж на сградата. Клоберг разработва метод за неоперативна масова стерилизация, при който в женските репродуктивни органи се вкарвал специален химически препарат, който причинявал възпаление. За няколко седмици фалопиевите тръби се затваряли и блокирали. Експериментите на Клобер убили някои от жертвите му, а други били убивани, за да им се направят необходимите аутопсии.

През юни 1943 г. Клоберг пише на Химлер:

"Нехирургичният метод за стерилизация на жени, който изобретих, е почти идеален… колкото до въпросите, които ми отправихте, сър, мога днес да им отговоря по начина, по който предвиждам: ако изследването, което правя, продължи да дава същите резултати като досега (и няма причина да очакваме, че това няма да се случи), тогава ще мога да докладвам в близко бъдеще, че един опитен лекар с добре оборудван кабинет и помощта на допълнителен персонал, ще може да извършва за един ден стерилизацията на стотици или дори хиляда жени."

Д-р Хорст Шуман

Подобно на Клоберг, Хорст Шуман търси удобни техники за масова стерилизация, които ще позволят на Третия райх да извърши биологично унищожаване на покорените народи чрез "научни методи" – лишавайки ги от репродуктивните им способности. В една от бараките в Биркенау било монтирано оборудване за рентгенова стерилизация. През известен период от време в помещението били вкарвани по няколко дузини мъже и жени. По време на експеримента женските яйчници и мъжките тестиси е излагали на рентгеновото лъчение. Шуман използвал лъчение с различна сила за различен период от време, опитвайки се да открие оптималната доза радиация. Излагането на радиацията причинявало тежки изгаряния по корема, слабините и задните части на обектите и гнойни рани, които не зараствали. Много от "пациентите" починали от усложнения. Резултатите от експеримента с рентгенова стерилизация били незадоволителни. В статия, която Шуман изпраща на Химлер през април 1944 г., озаглавена "Ефектът на рентгеновата радиация върху човешките репродуктивни жлези", лекарят пише, че предпочита оперативната кастрация като по-бърз и сигурен начин.

Д-р Йозеф Менгеле

Известният д-р Менгеле има докторска степен по антропология и медицина. В близко сътрудничество с Института по антропология, генетика и евгеника Кайзер Вилхелм, той изучава явлението на близнаците, както и физиологията и патологията на хипофизарния нанизъм (джуджетата). Той също така се интересува от хората с различни на цвят ириси и от етиологията на лечението на нома ("воден рак" – вид гангрена на лицето). Последното заболяване, което било широко разпространено в лагера на циганите, доскоро било почти непознато в Европа. Първите експериментални обекти на Менгеле били циганчета. Той разполагал с лаборатория в т. нар. "Цигански семеен лагер". По заповед на Менгеле децата, страдащи от нома, се убивали, за да бъде изследвана патологията на заболяването. Органите или дори целите им глави били запазвани и изпращани в буркани към медицински центрове и лаборатории, включително Медицинската академия в Грац, Австрия.

Менгеле също така започнал да подбира джуджета и хора с физически недъзи (вродени дефекти и проблеми на развитието като при джуджетата) от еврейските затворници, които били събиранив Биркенау за медицински експерименти.

В първата фаза на експериментите му, Менгеле подлагал двойките близнаци и хората с физически недъзи на специален медицински преглед. Тези прегледи обикновено били болезнени и изтощителни и траели с часове. Определено не били приятно изживяване за гладните, ужасени деца. След това обектите се заснемали, снемали се отливки на зъбите и челюстите им, както отпечатъци от пръстите на ръцете и краката им. След приключването на прегледа, Менгеле заповядвал близнаците и останалите хора да бъдат убити с инжекция фенол, за да може да премине към другата фаза на експериментите си – сравнителен анализ на вътрешните органи и аутопсия. Образците, които представлявали "научен" интерес, били запазвани и отнасяни в института в Берлин – Далем за по-подробно изследване.

Д-р Йохан Паул Кремер

В Аушвиц изследвали и промените, които настъпват в човешкия организъм в резултат на глада и атрофията на черния дроб. Тези проучвания се водели в Аушвиц от СС-оберщурмфюрера Йохан Паул Кремер, лекар и професор в университета в Мюнстер, където преподавал анатомия и генетика. В клиниката на Блок № 28 в главния лагер той давал оценка на състоянието на затворниците, които се опитвали да се доберат до болницата. Много от тях били на ръба на изтощението, във финалната фаза на глада, която води до смърт. Кремер нареждал повечето от тях да бъдат убити с фенол. Той подбирал затворници, които го впечатлявали като сравнително добър експериментален материал и ги разпитвал за лични подробности като теглото им преди задържането и какви лекарства са използвали последно, докато лежали на масата за аутопсии, чакайки инжекцията с фенол. В някои случаи той заповядвал затворниците да бъдат фотографирани. Още преди телата им да изстинат, те били подлагани на аутопсия и лекарят заснемали черния дроб, далака и панкреаса им. 

Фридрих Ентрес, Хелмут Фетер и Едуард Виртс

Между 1941-1944 г. лагерните лекари Фридрих Ентрес, Хелмут Ветер и Едуард Виртс провели клинични изследвания на устойчивостта и ефикасността на нови лекарствени препарати със странни наименования като B-1012, B-1O34, B-1O36, 3582, P-111, рутеноли и перистону в Аушвиц. Те го правели по поръчка на компанията IG Farbenindustrie и по-специално Bayer, която е част от картела. Тези препарати били давани на пациенти, страдащи от заразни заболявания, които в повечето случаи били нарочно заразени.

Проф. д-р Аугуст Хирт

През 1942 г. хауптщурмфюрерът проф. д-р Аугуст Хирт, председател на катедрата по анатомия в Райхския университет в Страсбург, започва да събира скелети на евреи под егидата на фондацията Ahnenerbe. Той получил специално разрешение от Химлер да избере нужния брой затворници от Аушвиц. Те били 115 на брой (79 евреи, 30 еврейки, 2 поляци и 4 "азиатци" – вероятно съветски военнопленници) и предварителните приготовления се състояли в биометрични измервания и събиране на лични данни, извършени от помощника на Хирт д-р Бруно Бегер, който пристига в лагера в началото на 1943 г. Бергер финализира работата по този си проект на 15 юли 1943 г. След карантинен период някои от избраните от Бергер затворници били изпратени през юли и август към концентрационния лагер Нацвайлер-Щрутхоф, където биват убити в газовите камери. Телата на жертвите са изпратени на Хирт като материал за колекцията му от скелети, които по-късно щели да бъдат използвани при обучението на студенти по антропология и за демонстрирането на превъзходството на скандинавската раса. 

по статията работи: Величка Мартинова