Абсентът халюциногенен?

От 1970г.

Абсентът е често и неправилно описван в модерните времена като халюциноген. Това схващане частично се корени във факта, че след около десет години на експерименти със свойствата на пелиновото етерично масло (включващо се в състава на „Зелената фея”), през 19-ти век, френският психиатър Валентин Магнан стига до любопитен извод. Медикът провежда изследване на 250 пациенти, страдащи от алкохолизъм. Психиатърът заявява, че и тези, които злоупотребявали редовно с абсента са по-зле от тези, приемали системно обикновен алкохол. Действието на клетъчната отрова при тези хора преминавало по-бързо и протичало без халюцинации. Тези резултати били приети от привържениците на абсента (сред тях има много художници и писатели) с насмешка. Самият Магнан е против абсента.

Двама известни художници, които помагат за разпространението на идеята, че абсента притежава силни психоактивни свойства. Те са Тулуз-Лотрек и Винсент ван Гог. В една от най-известните писмени творби, посветени на пиенето на абсент, пияният Оскар Уайлд описва фантомно усещане, което е следствие от приема на зелената напитка. Уайлд вижда нежни разцъфващи лалета, появяващи се пред краката му, след като напуска бара, където пиел любимото си питие. Днес е известно, че абсентът не причинява халюцинации. Туйонът, за който се счита, че е психоактивното в „Зелената фея”, е антагонист на GABA (Гама Аминобутирова киселина). Ако се приеме в големи дози веществото може да доведе до мускулни спазми, въпреки че няма доказателства, че предизвиква халюцинации. Докладите, съхранени от историята на медицината спекулират, че халюциногенните ефекти на абсента най-вероятно се дължат на отровните примеси, които се добавят към по-евтини версии на питието през 19 век.

Представите за предполагаемите халюциногенни свойства на абсента отново започват да се подхранват през 1970 г., когато научна статия предполага, че туйонът е структурно сходен на THC (Tetrahydrocannabinol), който всъщност е активният химикал в канабиса. Медиците вярват във възможността тетрахидроканабинолът да проявява афинитет към рецепторите. Тази теория е окончателно се опровергава през 1999 година.

Дебатът относно това дали абсентът провокира халюциногенни ефекти, допълнен от действието на алкохола върху човешкия мозък не е окончателно решен. Проявите на абсента върху организма се описват от някои като тотално проникновение, проявяващо се с по-ефективно мислене. Най-често съобщаваните ефекти на абсента са празноглавото чувство на алкохолно опиянение, съчетано с "просветление".

Известният химик, историк и дестилатор на абсент Тед Брю заявява, че твърденията за ефектите от абсента може да бъдат причинени и от факта, че някои от растителните съединения в питието действат като за стимуланти, а други като успокоителни, създавайки ефект подобен на пробуждането. Дългосрочните ефекти от умерената консумация на абсент остават неизвестни, въпреки че билките, традиционно използвани в производството на абсент имат болкоуспокояващи и антипаразитни свойства.

Статията е част от историята на:

• История на абсента в медицинската наука