Анатомичен атлас на Едуард Пернхопф

От 1943г.

Ученият Едуард Пернкопф подпомага екип от талантливи виенски художници, които в продължение на повече от три десетилетия създават повече от 800 изящни акварели. Професорът по анатомия е роден през 1888година в Австрия. Баща му умира през 1903 г. За да издържа семейството си, младият мъж решава да отиде да учи в медицинско училище. След получаване на медицинската си степен през 1912 г., Пернкопф избира специализация по анатомия.

Младият учен е не само ентусиазиран изследовател, но и горещ привърженик на националсоциализма. Той се присъединява към нацистката партия през 1933 година. Малко след това, Хитлер нахлува в Австрия през 1938 г., а Пернхопф е назначен за директор на Медицинския университет във Виена. Първата му стъпка като ръководител на институцията е да уволни всички евреи и другите "нежелани" работници. Като резултат от тези мерки биват уволнени 153 197 учители, включително три носители на Нобелова награда.

Като професор по анатомия, Пернхопф написва за своите ученици подробно практическо ръководство. В рамките на няколко години преподавателският обем от работата му нараства значително, а този факт привлича вниманието на местен издател. След подписване на договор, ученият започва работа по голям топографски атлас на човешката анатомия. Пернхопф приключва първия си атлас „Topographische Anatomie Des Menschen” през 1943 година. Той публикува част от 800те рисунки на виенските художници, които са създавани в продължение на повече от три десетилетия.

Едуард Пернхопф е обсебен от работата по създаването на анатомичния атлас до края на живота си. Той става в 5 часа сутринта, за да отиде на работа и да се труди по текста на медицинския си труд. След края на лекциите си, медикът изпълнява административни задължения, докато наблюдава аутопсии, извършвани от негови сътрудници или докторанти.

Пернхопф почива внезапно от инсулт през 1955 г., преди излизането на четвъртото издание на работата му. През 1995 г. група учени, които са учили историята на Медицинския университет във Виена откриват непотвърдени доказателства, че за атласа са прерисувани и тела на жертвите на Холокоста. Пернкопф никога не е бил обвинен във военни престъпления, но след края на войната той излежава три годишна присъдата си в лагер близо до Залцбург.

Не е ясно дали предполагаемите жертви са били вече починали при постъпването си в университета. До приключване на разследването, университетската библиотека пуска и молба към всеки, който желае да ползва атласа. В нея е описан политическия контекст на създаването на медицинския труд. Всеки читател трябва да прецени сам, дали желае да използва книга, за чието създаване вероятно са били подложени на мъчение стотици хора. По този начин администрацията на университета прехвърля етичната отговорност на всеки евентуален читател.