Андреас Везалий и методът му за обработване на скелети за обучението на студентите по анатомия

От 1543г.

Преди да започнете да четете нашата статия, ви предупреждаваме, че тя не е предназначена за хора със слаби нерви или стомаси. Защото с този текст ще ви разкрием нелицеприятната история за създаването на анатомичните обучителни модели на човешки скелети, чрез които бъдещите медици започват да трупат знанията си около далечната 1543 г.

И така, създателите на обучителните нагледни материали трябва да преминат през няколко стъпки, за да могат да свършат работата си. Първа стъпка – нужен е човешки труп (за щастие, историята не разкрива откъде и как човек може да се сдобие с работната суровина, но да приемем, че и в миналото максимата за търсенето и предлагането е била в сила). Втора стъпка – майсторът на модела следва да отстрани колкото може повече плът от костите. Преглеждат се ставите и ставните връзки (лигаменти) – те трябва да останат непокътнати.

Трета стъпка – обработеното тяло се слага в кутия с дупки в стените. Съдържанието в кутията се покрива с негасена вар, добавя се вода и се изчаква седмица. Предполага се, че кутията със съдържимото в нея се оставя на място, където никой не може да я отвори по случайност. След това тя може да се остави за още 1 седмица под течаща вода, в която разлагащата се плът да се отмие от водата. Остатъците от плътта се почистват допълнително, а скелетът се оставя да изсъхне на слънце. Ставните връзки трябва все още да могат да поддържат костите. След тази последна стъпка учебното "пособие" за студентите по медицина е готово. 

Ако откриете някъде този текст, то ще разберете, че неговият автор е светилото в медицината на 16 век - лекарят Андреас Везалий. Той е ренесансов учен, който има талант да самоусъвършенства медицинската си практика. Везалий е млад, наперен и скептичен към медицинската доктрина, която все още се опира на древногръцката лекарска традиция, действаща в продължение на хилядолетие. Неособено светло хилядолетие... Историкът на Държавния университет в Орегон Анита Гюерни твърди, че по мнение на Везалий, създаването на скелетен модел е "времеемко, мръсно и трудно".

Той предпочита друга стратегия, касаеща разкриването на човешката скелетна анатомия. Първо, трупът се вари в "огромен котел", след това се отстранява мастната тъкан и се почиства сварената плът от костите. По този начин действително може да се види устройството на ставите, вместо те да остават скрити зад ставните връзки.

"Сега повечето от скелетите, използвани в медицинските училища, са пластмасови, но тези, които са използвани преди двеста години - всички те някога преди Рич, са били хора", казва Гюерини.

Векове наред човешки скелети са купувани и продавани за целите на обучението и изследователската работа. Но въпреки отколешната практика да се поставят цели скелети и човешки кости в музеите и академичните институции, "ние наистина не съхраняваме множество исторически данни за историята, описваща събирането и създаването на скелетните модели", казва Гюерини. След като някои изследователи и учени забелязват тази липса, немалко от тях се заемат с разследването на историята и иконографията на учебните скелети - как са били използвани, как са направени и как това знание е предавано на поколения учени. Техниката на Везалий е само една от многото предложени стратегии за създаване на примитивните анатомични модели от човешки кости.

Описанието на известния лекар вероятно е сред най-старите писмени източници на подобни инструкции, но макар историческият период да касае 40-те години на 16 век, то най-вероятно практиката е съществувала и се е прилагала още преди 1300-та година, както разказа Гюерини в беседа пред студенти на Колумбийския университет през септември 2016 г. Друг учен, живял през 14-ти век, също споменава за "правенето на анатомични модели от кости без плътта по тях".

Везалий става професор по медицина в Падуа, където през 1537 г. преподава на студентите по хирургия и анатомия. По това време той е само на 23 години. Именно на тази възраст той създава своята емблематична медицинска творба: "De humani corporis fabrica", която съдържа и инструкциите за обработването на скелетните модели преди той да навърши 30 години. "Той е блестящ и с много остър ум", казва Гюерини. Странно или не, и на обложката на творбата му, и на фронтисписната страница на книгата стои портрет на медика. Дотогавашната традиция, въведена от неговите колеги, е там да греят трудовете на Гален, живял през 2-и век.

Подходът на писане на Везалий също е качествено различен от общоприетия дотогава медицински стил. Медикът предпочита директното наблюдение на човешкото тяло. Той преподава на студентите си по време на дисекционни упражнения и сякаш няма никакви притеснения или скрупули от обучението на тогавашните медици чрез употребата на човешки останки.

Гюерини твърди: "Той не се интересува много от естетиката на самите кости. Методът, чрез който лекарят обработва костите, ги оставя оцветени и кафеникави. Тъй като цялостните скелети стават по-популярни като нагледни обучителни материали, техният външен вид започва да става все по-важен.

Странно или не, те стават рядкост през 17 век, въпреки че нововъведената остеология (изучаваща костите) на практика умножава употребата им при анатомичните изследвания. До средата на това столетие скелетите както човешки, така и животински, започват да се появяват и популяризират в каталозите на природонаучните колекции (сложните скелетни диорами, създавани от холандския анатом Фредерик Руйш, също са пример за тенденцията). Скоро от студентите по изкуства и медиците започва да се очаква да изучават детайлно особеностите на човешкия скелет като част от обучението си. Нещо повече, обществеността също започва да става любопитна. През 1660 г. в Европа има огромен пазар за човешки и животинските скелети. До 18-ти век показването на човешки скелети става мода. Гюерини открива реклама от 1716 г. на "Moving Skeleton", определян като "публична атракция".

Точно по това време анатомите започват да искат скелетните им модели да са с бели и чисти кости. Една част от лекарите вече ги обработват в продължение на месеци, избелвайки ги на слънце. Други избягват и изваряването на костите, и оставянето им под вода. Те използват различна техника, наречена "мацерация", изискваща механично отстраняване на накиснатата разлагаща се плът. За последното вероятно са били нужни железен стомах и самодисциплина. Но търсенето на скелети е било достатъчно високо, за да има хора, готови да се заемат с тази работа. Нещо повече, в началото на 18 век европейски хирург започва да предлага курс по обработване на човешките останки.

Докато проучва тази история, Гюерини установява, че 200 години след Везалий анатомите стават по-предпазливи по отношение на навика си да премахват плътта от труповете и да излагат телата на показ. До края на 18-ти век анатомите са по-малко склонни да се втурват в прилагане на неговата техника. Александър Мънро, експерт по остеология, е написал книга за костите, без да споменава някога и никъде как в миналото се е обработвал скелет.

Едно поколение по-късно медикът д-р Уилям Хънтър, преподава на студентите си, че за да се образоват качествено, би било добре да се сдобият със свои скелети за целите на обучението си, но никога не е обявявал в лекциите си за процеса по създаването на анатомичния модел.

"Бях поразена от аурата на секретност, витаеща около работата на Хънтър и Монро", казва Гюерини. "Погледнах по-специално към Хънтър - той никога не публикува лекциите си по анатомия". Единственото, което тя знае за преподаваните от него методи за обработването на скелетите е, че студентите му си водят записки, които и към днешна дата все още се съхраняват в архиви, скрити от общественото внимание.

Има нещо зловещо в инструкцията, че всички (да речем 30 студенти в група) трябва някак да придобият свои собствени човешки скелети за целите на образованието си. Гюерини казва, че Хънтър "никога не е посочвал къде ще могат да намерят тела, но студентите вероятно ще трябва да прибегнат до мародерство, подкупване на гробари или болнични работници" (историята твърди, че и братът на Хънтър е "брънка" във веригата с търговията с трупове).

Нагласите към смъртта се променят в Европа, а идеята за разчленяването на трупове и продажба на костите започва да се възприема като нелицеприятна, дори морално осъдителна. Докато Везалий може свободно да се шегува за съдбата на тези тела, "Уилям Хънтър признава необходимостта от "дехуманизацията" на човешките тела по време на дисекциите", казва Гюерини.

Това не му пречи да предлага свои собствени нови техники за обработването на телата. Подобно на Везалий, Хънтър има различно мнение относно най-добрите стратегии за това. "Ако искате костите да бъдат бели, инжектирайте веществото в аортата за два или три часа, което ще се разнесе и във вените", пише той, без да посочва какво точно трябва да се инжектира. Тогава "го оставете на червеите. Или, ако имате достатъчно време, можете просто да оставите тялото в кутия с мравки. Това е най-практичният и нетрудоемък метод за отстраняване на плътта от костите".

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Андреас Везалий