Безмилостният Талат паша и арменският геноцид

За съжаление опитът на Хитлер да изтреби цял един народ по време на Втората световна война не е първият пример за подобно мащабно престъпление срещу човечеството. Между 1915 и 1920 г. турското правителство начело с Талат паша убива поне 1.5 милиона арменци, намиращи се на територията на Османската империя, а много повече изселва принудително. Въпреки доказателствата, официалната политика на Турция е да отрича тези събития и днес все още е незаконно да се говори за това в страната. Но когато фактите, говорят и боговете мълчат.

Корените на проблема: Османската империя

Арменският народ се настанява в района на Кавказ преди около 3 000 години. Държавата им е независима за сравнително кратък период от време. През IV в. арменците са първият народ, който приема християнството като официална религия. Но през по-голямата част от историята им контролът над региона преминава от една към друга империя. През XV век Армения е завладяна от могъщата Османска империя, подобно на всички балкански народи.

Османските турци, както и повечето им подчинени народи, са мюсюлмани. Те позволяват на религиозните малцинства като арменците да запазят известна автономност, но за султана и Дивана те са "неверници", т.е. нисши спрямо мюсюлманите. Както знаете от българската история, християните в границите на Османската империя плащат по-високи данъци от мюсюлманите и имат много малки до почти никакви политически и законови права.

Въпреки тези пречки, арменската общност процъфтява под Османското управление. Те често са по-образовани и заможни от турските си съседи, които пък ги ненавиждат заради успеха им. Ненавистта се засилва и от близките отношения на арменците с други християнски държави като Русия.

Тези подозрения се засилват и изострят с разпадането на Османската империя. В края на XIX век деспотичният турски султан Абдул Хамид II, разгневен от кампанията на арменците за основни граждански права, се заканя, че ще реши "арменския въпрос " веднъж завинаги.

Първото клане на арменци

Между 1894 и 1896 г. се случва първият погром над арменското малцинство. В отговор на масовите арменски протести, турската армия опустошава няколко арменски села и градове, посичайки техните граждани. Стотици хиляди арменци биват убити.

Възходът на младотурците и Талат паша

През 1908 г. на власт в Турция идва ново правителство. Група реформатори, наричащи се "Младотурци", свалят султан Абдул Хамид и установяват "по-съвременно конституционно" управление. В началото арменците се надяват, че ще получат равноправен статут в новата държава, но скоро разбират, че националистически настроените младотурци искат да турцизират империята. Според тяхната идеология другите националности и особено християните са основна заплаха за държава.

През юли 1913 г. е сформирана хунта на триумвират, като сред Тримата паши е и Талат – основна фигура в арменския геноцид. Той е вътрешен министър на страната и организира и ръководи изтребването и депортирането на арменското население в Турция. Твърди се, че през 1915 г. Талат паша заявява пред служител в германското посолство, че турското правителство "се е възползвало от войната, за да ликвидира напълно вътрешните си врагове, местните християни… без да бъде възпрепятствано от външна намеса."

Първата световна война

През 1914 г. турците влизат в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгарската империя. Същевременно османските религиозни власти обявяват джихад (Свещена война) на всички християни с изключение на съюзниците си. Военните лидери твърдят, че арменците са предатели. Турците предполагат, че с напредването на войната арменците ще пожелаят да се бият на страната на врага – русите, особено в района на Кавказ. Тези събития и отдавнашните отрицателни настроения срещу арменския народ, карат турското правителство да "премахне" арменците от военните зони по Източния фронт.

Начало на геноцида

На 24 април 1915 г. е поставено началото на арменския геноцид. В този ден турското правителство арестува и екзекутира няколкостотин арменски интелектуалци. След това обикновените арменци са извадени от домовете им и насила изпратени на смъртоносен марш през Месопотамската пустиня без храна и вода. Често турците принуждават хората да ходят голи под изгарящото слънце, докато не паднат мъртви. Арменците, които спират, за да починат, са разстрелвани – независимо дали са жени, деца или възрастни хора. Мъжете се отделят от групите и се разстрелват на място.

В същото време младотурците създават "специална организация", която на свой ред сформира "убийствени отряди" или "касапски батальони", които да проведат "ликвидирането на християнските елементи", както заявява един висш офицер от турската армия. Убийствените отряди често са съставени от убийци и други бивши престъпници. Те давят хората в реките, хвърлят ги от скалите, разпъват ги на кръст или ги изгарят живи. За кратък период от време турската провинция се осейва с трупове на арменци.

Арменски момичета, разпънати на кръст

Според официалните документи по време на това турцизиране правителствените отряди също така отвличат деца, помюсюлманчват ги и ги дават на турски семейства. В някои райони изнасилват жени и ги принуждават да се присъединят към турските "хареми" или да слугуват като роби. Мюсюлмански семейства пък се нанасят в домовете на арменците, присвоявайки си цялото им имущество.

През 1922 г., когато геноцидът приключва, в Османската империя са останали само 388 000 арменци.

Арменският геноцид днес

След като османците капитулират през 1918 г., лидерите на младотурците, включително Талат, бягат в Германия, която обещава да не ги съди за геноцида. Оттогава насетне турското правителство отрича, че геноцид въобще е имало. Те твърдят, че арменците са вражеска сила и убийството им е оправдана военновременна мярка. Тъй като в наши дни Турция е важен партньор на САЩ, НАТО и ЕС, западното общество внимава с обсъждането на темата за арменския геноцид, както и да го нарича с истинското му име.

Арменският геноцид служи като вдъхновение на други лидери, които по-късно през XX век извършват огромни издевателства над отделни народи по света. В свое оправдание Хитлер заявява "Кой си спомня днес кланетата на арменците?"

Но историята помни. Дано помнят и хората.

по статията работи: Величка Мартинова