Масовото клане на мюсюлмани в Сребреница – геноцид и престъпление срещу човечеството

От 1995г.

На 11 юли 1995 г., повече от три години след началото на гражданската война в Босна, бойците на босненските сърби преминават в установената от ООН безопасна зона в източния град Сребреница, отделяйки около 8 000 мъже и момчета от мюсюлмански произход от потърсилите в тази област убежище бежанци. След това те са изкарани по полетата или натикани в складове около селото и убити в следващите три дни. През 2005 г. тогавашният секретар на ООН Кофи Анан заявява, че Европа не е ставала свидетел на подобна жестокост от времето на Втората световна война и клането трябва да се възприема като геноцид.

С подкрепата на правителството на тогавашния президент на Югославия Слободан Милошевич, босненските сърби (под командването на Радован Караджич), се опитват да ликвидират мюсюлманското население на Босна и да изковат една „по-велика Сърбия“ от руините на Югославия.

В Босна има големи етнически групи хървати и сърби и е една от югославските републики без ясно етническо мнозинство.

Слободан Милошевич, Радован Караджич и активистите на босненските сърби под командването на Ратко Младич използват етническото прочистване, за да откъснат колкото се може повече от Босна за останалите предимно сръбски „огризки“ от Югославия.

Клането в Сребреница е неизбежен резултат: акт на масово убийство, което предава жестокото послание, че мюсюлманите не са в безопасност никъде в страната и че ООН и международната общност не могат или не искат да им помогнат.

Слободан Милошевич – президент на Сърбия между 1989-1997 г. Арестуван през 2001 г. и обвинен във военни престъпления в Хърватска и Косово, както и за геноцида в Босна. Умира в килията си през 2006 г. На Трибунала в Хага отказва защита, тъй като го обявява за незаконна институция. Съществуват съмнения, че или сам е предизвикал сърдечния си удар, или някой му е „помогнал“ с действие или бездействие…

ООН създава демилитаризирана зона в Сребреница през 1993 г. – област, в която мюсюлманите, изселени принудително от домовете си в Босна, могат да намерят защита от атаките на босненските сърби.

Босненските мюсюлмани се съюзяват с правителството в Сараево и създават енклав в Източна Босна, около безопасната зона в Сребреница. Сърбите искат да превземат това островче на съпротива и военните им лидери се възмущават от факта, че ООН предлага убежище за прогонените мюсюлмани. Декласифициран документ на ЦРУ от онова време описва шепата източни „безопасни зони“ на ООН като „рибена кост в гърлото на сърбите“.

Клането не е необмислен спонтанен акт, то е планирано стъпка по стъпка. През същата седмица сръбските сили завземат околните села и изтласкват около 20 000 бежанци в безопасната зона на ООН. Сърбите също така отвличат 30 холандски миротворци, като се опитват по този начин да изнудват и притиснат холандския отряд от Сини каски, който отговаря за сигурността на енклава. На 6 юли започват да бомбардират Сребреница, давайки много ясно да се разбере, че не признават статута му на хуманитарна зона, обявена от ООН.

В часовете преди масовото клане, Ратко Младич може да бъде видян на видео как се смее и подава бонбони на войниците си – акт, който репортерът ветеран от CNN Кристиан Аманпур описва като „един от най-смразяващите материали, които съм виждал в живота си.“

Около 10 000 бежанци в Сребреница чакат да бъдат качени на автобуси и транспортирани до летището в Тузла - 14 юли, след клането

Сръбските сили са облагодетелствани и от безразличието, което демонстрира международната общност, въпреки че ООН призовава за изпращането на около 6 000 миротворци. По времето на клането в Сребреница са разположени само около 600 лековъоръжени холандски сини каски. Когато Младич и армията на босненските сърби влизат в Сребреница, миротворците оказват малка съпротива и дори отзовават въздушните удари, когато сърбите заплашват да убият холандските заложници. Сините каски по-късно са обвинени и в унищожаване на видео доказателства за техните действия (или по-скоро бездействие).

Вместо да защити уязвимите граждани, т. нар. „безопасна зона“ всъщност улеснява концентрирането им на едно място и унищожаването им. Тук се появяват и съмненията, че ООН всъщност е имала малко намерение да ги защити. Но вината не е само на Организацията на обединените нации; както отбелязва доклад на Human rights watch (организация, която съблюдава спазването на правата на хората по света), държавите от НАТО остават безучастни и нерешителни, дори когато става ясно, че завземането на енклава е неизбежно, въпреки ясните намерения на сръбските сили за осъществяването на геноцид.

Когато на 11 юли Сребреница пада, сръбските войски започват депортирането на всички жени и деца от енклава и задържат почти всички индивиди от мъжки пол за „разпит“. Повече от 8 000 от тях ще бъдат убити през следващите три дни.  

Радован Караджич – президент на Сърбия между 1992-1996 г. Заловен е през 2008 г. Има 11 обвинения във военни престъпления, включително геноцида в Сребреница. През 2016 г. е осъден на 40 години затвор.

Клането поляризира настроенията в международните среди и довежда намесата на САЩ и НАТО в босненската гражданска война. Малко след убийствата НАТО бомбардира сръбските позиции. През ноември 1995 г. Слободан Милошевич и босненският президент Алиджа Изетбегович подписват Дейтънското мирно споразумение с посредничеството на САЩ. То оставя Босна като самостоятелна държава и същевременно създава автономна сръбска „република“ зад фронтовата линия на босненските сърби, в области, които вече са етнически прочистени от мюсюлманското население.

Споразумението слага край на конфликта, но довежда до вътрешно раздребняване на Босна, докато награждава сръбските сили за зверствата им. Ролята на Сребреница за колебливия финал на войната е огромна. Мащабът на зверствата е толкова голям, че ексхумирането и идентифицирането тела от масовите гробове от района на „безопасната зона“ продължава и до днес.

Всяка година на годишнината от клането босненското правителство обявява последно откритите и идентифицирани цели тела или части от тях по хълмовете и полетата около градчето. Всяка година приятели и жертви се стичат на масовите погребални церемонии.

Ексхумация на масов гроб край Сребреница - една потресаваща гледка...

Дори 20 години по-късно работниците все още пресяват останките и се опитват да идентифицират телата, за да отдадат почит на хилядите, убити в Сребреница. Според New York Times от 17 000 телесни части са разпознати 6930 тела, открити в десетките масови гробове. През 2017 г. още 136 тела са предадени на близките за погребване.

Темата за Сребреница все още е противоречива и извор на дебати. През ноември 2017 г. Русия наложи вето на класифицирането на събитията в Сребреница от ООН като геноцид. В защита на решението си руските делегати цитират военни престъпления, извършени и от двете страни на конфликта. Но Международният съд и много международни наблюдатели отдавна са класифицирали убийствата именно като геноцид.

Клането в Сребреница е все още отворена рана за ООН и за възвишената цел на цялата организация. Делото срещу холандските миротворци наскоро бе възобновено. Декласифицирани документи на ЦРУ твърдят, че Великобритания и САЩ са знаели 6 седмици по-рано, че Сребреница е на път да падне в ръцете на сръбските сили, но решават да не се намесят с идеята, че въпросът ще бъде решен по пътя на мирните преговори.

Ратко Младич – командир на армията на босненските сърби между 1992-1995 г. Арестуван през 2011 г. Международният наказателен трибунал в Хага го осъжда на доживотен затвор през ноември 2017 г. по обвинение във военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Бавният западен отклик и провалът на ООН да предотврати една от най-големите жестокости след Втората световна война, въпреки присъствието на сините каски, повдига сериозни въпроси за това как външни лица трябва да се намесват в регионални конфликти. Сребреница онагледява фаталната липса на организация и координация между САЩ, НАТО и ООН и кара света да се запита какви мерки трябва да се предприемат от международната общност в подобни моменти на надвиснала опасност и потъпкване на човешките права.

Дори 20 години след Сребреница, все още няма отговор на тези въпроси. Можем единствено да се надяваме, че ООН и светът скоро няма да се налага да решават подобни кризисни проблеми и ситуации, които касаят живота на хиляди невинни хора.

Днес някои от виновните за престъпленията в Сребреница са вече заловени, осъдени или дори мъртви. През 2011 г. Ратко Младич е арестуван в Сърбия по обвинение, касаещо клането в Сребреница, други все още се издирват. Продължават и арестите на войници, които са участвали в зверствата. В края на миналата година Ратко Младич бе осъден на доживотен затвор, а през ноември 2017 г. при обявяването на присъдата на Слободан Праляк сърбинът символично се самоуби, изпивайки чаша с отрова пред очите на съдиите и защитниците…

Но историята помни, помнете и вие.

по статията работи: Величка Мартинова