Български фармацевти с леви убеждения

От 1920г. до 1944г.

Част от българските фармацевти, при все че са се посветили на своята професия, прегръщат и левите идеи и участват в нелегалното движение преди 9 септември, 1944 г.

• Магистър-фармацевт Никола Николов Димитров е роден в Силистренско. Като ученик той поддържал приятелство с някои прогресивно мислещи младежи. Никола Димитров членувал в комунистическата групировка на добруджанската емиграция. Той е публикувал статии във вестник „Освобождение” (изданието споделяло идеите на комунистическата партия). Димитров взел участие в акция, сформирана от партията през 1922 г. във варненския район, целяща набирането на храна, предназначена за бедстващите руснаци край река Волга. Усилията му не останали напразни, тъй като помощта достигнала успешно до гладуващите. През 1923 година Димитров се заселил във варненския район, където започнал работа като учител. Немалка част от заплатата си той отделял, за да покрива по-нататъшните си разходи по своето образование. На 15 октомври 1930 г. Никола Н. Димитров станал студент в университета в Страсбург. Той не бил особено запленен от правните дисциплини. На 15.12.1941 година в Страсбург започнал да учи фармация, а образованието си завършил на 1 април 1947 г., издържайки се на свои разноски. Никола Димитров се завърнал в страната ни и се заел с ръководството на одържавената аптека № 2 в Свищов, дейността на която ръководил до пенсионирането си през 1964 г.
• Фармацевтът Николай Ангелов Попов е роден през 1908 г. във Великотърновско. Българинът е изучавал фармация във Франция и Страсбург, където бил секретар в студентската антифашистка организация „Сеп".  След събитията от 9.IX.1944 г. Николай Попов е започнал работа в новосъздаденото Министерство на народното здраве. Той станал началник на държавните аптеки в страната ни. В продължение на три години Попов е направлявал работата им, а впоследствие оглавил новосформираната група на българските фармацевти, част от държавното аптечно обединение в София. Впоследствие той бил запленен от научната работа, касаеща въпросите на фармацията, след което се прехвърлил с цялата научна група в Медицинската академия и фармацевтичния факултет. Попов е автор на над 101 публикации, 75 научни изследвания. Най-съществените от тях са: „Проблеми на унифицираните прескрипции и контактните медицинско-аптечни комисии в страната”, „Нормиране труда на аптечните работници в аптеките, санитарните магазини и аптечните складове и Галеновата фасовъчна лаборатория”, „Разработен проблем по здравната просвета в аптеките”, „Норми на естествените загуби в аптечните заведения”. В знак на почит за неговия принос в областта на фармацията Николай Попов е награден със значка „Отличник” и орден „Кирил и Методий” – II степен.
• Фармацевтът Лазар Христов Иванов е роден през 1907 година във Великотърновско. Следвал е фармация във френския град Монпелие, а по-късно и в Страсбург. В Страсбург бъдещият фармацевт е взел активно участие в движението на левите студенти -  международната студентска организация „Сеп”.  След това Лазар Иванов се преместил в Брюксел. След дипломирането си Лазар Иванов се завърнал в страната ни. Фармацевтът започнал работа в частни аптеки в столицата, но след нареждане на партията, бил преместен в общинската аптека на град Фердинанд (сега Монтана). След събитията на 9 септември 1944 г. фармацевтът станал управител на столичната аптека при БДЖ, а впоследствие застанал начело на аптечното депо към държавните железници.
• Фармацевтката Мария Георгиева Злачева, управлявала дейността на Вътрешно-аптечния контрол (ВАК) в Горна Оряховица, е родена на 20 април 1926 г в Перущица. През 1944 г. Мария Злачева е взела участие в нелегалната конференция в м. "Батей". Домът й бил своеобразен събирателен пункт на партизаните от бригада "Георги Димитров". Впоследствие, на 20 май 1944 г. Перущица била под блокада, а сред арестуваните 150 души, било и семейството на бъдещата фармацевтка. Впоследствие бащата на Мария Злачева бил убит на 6 юни 1944 г., а брат й загинал като партизанин. След 9 септември 1944 г. Мария Злачева завършила гимназия в Пловдив, а впоследствие фармация в Coфия. Тя е работила като фармацевт във Велинград, а след това е ръководила работата във ВАК – Горна Оряховица до своето пенсиониране през 1982 година.    

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация