Смъртта на Енвер Ходжа - как лекували захарния диабет на диктатора

От 1908г. до 1985г.

Сутрешният медицински преглед на 9 април 1985 г. минава по-добре от предишните дни. Енвер Ходжа, неоспоримият владетел на Албания от  почти четири десетилетия, се разхожда в градината на вилата си заедно със съпругата си Неджмие и се подпира на проходилка. Около десет часа сутринта Неджмие вдига тревога от спалнята. Специалният медицински екип, денонощно на разположение, се втурва вътре, дава кислород и прилага дефибрилация, за да възстанови сърдечната дейност.

Лекарите успяват и в началото състоянието изглежда поносимо. Но бъбреците на Ходжа, вече тежко увредени от дългогодишния диабет, не се възстановяват. Екипът поддържа сърцето му още два дни, макар че знае, че шанс за спасение практически няма. Малко след полунощ на 11 април нов сърдечна криза нанася последния удар.

Официалното съобщение

Около обед държавното радио оповестява смъртта. В предаването на Радио Тирана, изпълнено с траурна музика, гласът на говорителя звучи тържествено:

„Другари комунисти, работници, кооператори, интелектуалци, жени и младежи на Албания, ветерани от войната и сънародници! С огромна скръб ви съобщаваме, че днес, 11 април 1985 г., в 2:15 часа спира да бие сърцето на скъпия и славен водач на партията и на нашия народ, другаря Енвер Ходжа, първи секретар на Централния комитет на Албанската партия на труда, председател на Генералния съвет на Демократическия фронт на Албания и главнокомандващ на нашите въоръжени сили.“

Формулировката „спря да бие сърцето“ създава странното впечатление, че Ходжа не е мъртъв, а само сърцето му е спряло. Съобщението е подписано от Централния комитет на Албанската партия на труда, Президиума на Народното събрание, Министерския съвет и Генералния съвет на Демократическия фронт.

Текстът продължава като възхвала на покойника. Ходжа е наречен „основател на славната партия, организатор и ръководител на националноосвободителната борба и на народната революция, строител на новата социалистическа Албания“. Припомня се създаването на Националноосвободителния фронт на 29 ноември 1944 г., индустриализацията и колективизацията на селското стопанство. Подчертава се и външнополитическата линия на съпротива срещу „американския империализъм, съветския социалимпериализъм и световната реакция“.

Партията се представя като водила „героична борба срещу съвременния ревизионизъм“, а сред враговете се споменават Тито, Хрушчов и „бандата на Мехмет Шеху“. Съобщението завършва с призив партията и народът да носят „все по-високо победоносното знаме“ и с лозунга „Слава на светлото и безсмъртно дело на другаря Енвер Ходжа!“.

Траур и погребение

Същият акт създава комисия за организиране на погребението, председателствана от Рамиз Алия, и обявява национален траур за 11, 14, 15, 17 и 18 април. През тези дни националният флаг се спуска наполовина, спират театралните и кинематографични представления, концертите и спортните мероприятия. Работата в предприятията спира за пет минути, а фабрики, влакове и кораби отдават почит със сирени. В Тирана се произвеждат 21 оръдейни залпа, а в Гирокастра, Берат, Круя, Корча, Шкодра и други градове — по пет.

Ковчегът с тялото е положен в залата на Народното събрание. Почит се отдава от 12 до 14 април, а траурният митинг на площад „Скендербег“ е насрочен за 15 април в 11:00 часа.

Цяла Албания скърби. Дори хора, които презират режима, усещат загуба. Ходжа е пазителят на една патриархална страна — човекът, който я извежда от разрухата на Втората световна война, който я води по пътя на "ходжаизма" между империалистическия Запад и ревизионисткия Изток и който изгражда електрификация и училища дори в най-отдалечените планински села. Неговото внушение прониква във всяка пукнатина на живота.

Култът към личността е толкова всеобхватен, че смъртта му се превръща в травма дори за онези, които страдат от ръката му. „Татко, ще нападнат ли германците Албания?“ — нервно пита едно малко момиче родителите си. Ходжа е толкова важен за Албания, толкова централен за нейната идентичност, че мнозина трудно си представят, че той може просто да умре.

Хиляди опечалени застават в дълги върволици по булевардите на Тирана, за да видят тялото. Те плачат и вдигат десния юмрук до главата в комунистически поздрав, докато минават край отворения ковчег, обграден с цветя и поставен пред огромен портрет на „Вожда“.

Няколко дни по-късно погребалното шествие се точи по главния булевард на Тирана под ниско, сиво небе. Опечалените са наредени на десетки редици, докато ковчегът, поставен върху оръдейна carriage и покрит с червено-черното албанско знаме, стига до площад „Скендербег“. В лек дъжд членовете на Политбюро водят шествието до Гробището на мъчениците в покрайнините на града, където спускат ковчега в мраморна гробница. Съпругата на Ходжа и партийните ръководители поръсват пръст от родния му град и минават пръсти по златните букви на името му.

Медицинската версия: диабетът на диктатора не е лекуван както трябва

Официалното медицинско съобщение, публикувано същия ден, гласи, че "Ходжа страда от 1948 г. от захарен диабет, който с времето води до дифузни увреждания на кръвоносните съдове на сърцето, бъбреците и други органи. През 1973 г. той прекарва инфаркт с аритмия, а през следващите години развива тежка сърдечна недостатъчност. Миналата година прекарва исхемичен мозъчен инсулт с преходна хемипареза.

На 9 април сутринта настъпва неочаквано спиране на сърцето вследствие на камерно мъждене. Въпреки интензивното лечение, повторенията на мъжденето и необратимите увреждания на мозъка и бъбреците водят до смъртта му в 2:15 часа на 11 април."

До момента на смъртта - здравословното състояние на лидера е пазено в пълна тайна, за да не се показва слабостта на режима. 

Лекуващият лекар Ахмет Камбери преглежда медицинското досие и стига до извода, че в "лечението на диабета има сериозни пропуски". В книгата си „Нашият специален пациент“ професор Камбери се позовава и на спомените на Неджмие Ходжа, според която Енвер е „бомбардиран“ с инсулинови инжекции, за да се поддържа нивото на кръвната захар.

Диабетът се открива през 1948 г., когато Ходжа страда от затлъстяване. Става дума за диабет тип 2. Още от самото начало той е на диета с ограничени калории — 2 500 на ден, от които 1 400 от въглехидрати. Въпреки че отслабва сравнително задоволително, болестта не се овладява. Затова лечението с инсулин продължава, макар че през 1960 г. вече съществуват и перорални антидиабетни лекарства. През 1968 г. се прави опит Ходжа да премине на диабинез (търговско наименование на хлорпропамид), но той не го понася добре.

Неговата съпруга Неджмие описва лечението така:

„Енвер има добър стомах, няма храносмилателни проблеми. Той яде всичко, което му дават, но само в рамките на определените калории. Тъй като хапчетата за диабет, като диабинез и други, малко натоварват стомаха му, той не ги обича и предпочита инсулиновите инжекции, които на различни етапи си слага по два или три пъти на ден, макар понякога да се оплаква: „Ръцете ми изтръпват…“.

През всички тези години прави над 20 хиляди инжекции. Благодарение на грижливото следене на дневните калории, на инсулина, изчисляван по редовни изследвания, и на дисциплината му, Енвер има балансиран диабет — сутрин на гладно почти 130 mg/dl (около 7,2 mmol/l). Гликемията се повишава от тежестта и емоциите на работата, защото когато почива далеч от грижите, както например по време на престоя си в Чехословакия, диабетът напълно се нормализира и ние спираме инсулина за няколко дни или седмици.“

Според Камбери „грижливото следене“ на калориите и инсулинът „по редовни изследвания и дисциплина“ не обясняват периодичното спиране на инсулина „за няколко дни или седмици“ или приемането му „понякога два, понякога три пъти на ден“ при пациент с диабет тип 2. Това не е нагаждане на дозата към въглехидратите или физическата активност, а по-скоро хаотично самолечение на човек, на когото никой не смее да противоречи. Вероятно това е била реалната причина за сложното състояние на ръководителя на Албания - стрес, нерви и самоволно приети решения, които той налага през силата на своя авторитарен характер на управление. Включително и тези за собственото му здраве.

Проблемът с тютюнопушенето

Ходжа е известен и със силната си зависимост от тютюнопушенето. Той пуши по 50–60 цигари на ден през голяма част от живота си. Самият той отбелязва в записките си, че "човек пуши както когато е разтревожен, така и когато е щастлив". Макар в определени периоди да прави опити да откаже цигарите по лекарско предписание, той неизменно се връща към вредния навик по време на тежки политически кризи и периоди на засилена параноя — какъвто е случайят с разрива му с Никита Хрушчов и Съветския съюз.

През последното десетилетие от живота си, изолиран в строго охранявания за партийния елит квартал „Блоку“ и измъчван от тежък диабет, Ходжа се отдава на почти непрекъснато верижно пушене в личната си резиденция.

Любопитен исторически детайл е, че връзката му с тютюна започва много преди да оглави държавата. В края на 30-те години на XX век, след като е уволнен като учител заради отказ да се присъедини към Фашистката партия, той отваря малък магазин за търговия с тютюн в Тирана. Именно този магазин тайно се превръща в първата официална щабквартира и сборен пункт на нелегалната албанска комунистическа партия.

Усложненията не закъсняват

След повече от 20 години диабет тип 2 и интензивно пушене е напълно очаквано да се появят микроангиопатични усложнения — увреждане на малките съдове, които хранят периферните нерви, ретината и бъбреците, — както и предразположение към макроангиопатични усложнения на големите артерии, особено на сърцето.

Камбери започва да мисли, че за предотвратяване на усложненията може да се направи много повече: да се убеди Енвер да отслабне дотам, че лекарствата да станат ненужни, или да се поддържа с перорални средства. В състоянието, в което се намира след възстановяването от инсулта, когато върши нормална дейност, лекарят смята, че може да се опита да го отучат от инсулина и да премине към балансиране на диабета чрез диета, по-нататъшно отслабване и приемлива физическа активност.

Планира да обсъди идеята с екипа, когато се появи удобен случай.

Такъв случай не настъпва. На 11 април 1985 г., Енвер Ходжа умира.