Българско здравеопазване през периода 1924-1944 година

От 1924г. до 1944г.

Периода 1924-1944 година е доста преломен за България по отношение на здравеопазването.

Това не е случайно като се имат предвид влошените условия за живот по това време. Настъпило е поскъпване на много хранителни продукти и стоки.

В селата е имало недостиг на медицински органи, които да поемат профилактиката и лечението на хората, с което възможността за полагащото се безплатно лечение се е обезсмисляла.

Според направена статистика за периода, има понижаване на смъртността, но за сметка на това е имало спад на раждаемостта и естествения прираст.

Статистика, на 100 души население:

За периода от 1929 година заболяванията от вариола са били сведени до минимум, благодарение на ваксинацията и реваксинацията, която са се правели. Годишно са ваксинирани около 150 000 лица. Имало е тенденция обаче за увеличаване на заболелите от Петнист тиф.

През 1927 година са били организирани 6 противоепидемични отряда, които да се включат в борбата с инфекциозните болести. Помощта им била насочена главно там, където се наблюдавал най-висок леталитет.

***

Голямо значение за периода са имали и наричаните тогава "социални болести". Туберкулозата се е срещала доста често през периода. Прилагането на БЦЖ-ваксина у нас е започнало през 1926 година, благодарение на намесата на българският учен Тошко Петров.

***

Има данни, че за този период е имало доста "огнища" на сифилис у нас, което наложило увеличение на противовенеричните отряди през 1940 година:

• 1924 година – 26 781 прегледани => 4334 (16%) болни от сифилис
• 1925 година – 66 674 прегледани => 8229 (12,8%) болни от сифилис
• 1926 година – 155 022 прегледани => 11 099 (7,2%) болни от сифилис
• 1940 година – 34,2 % заболели
• 1941 година – 35,9 % заболели
• 1942 година – 42,4 % заболели
• 1943 година – 45,9 % заболели
• 1944 година – 51,3 % заболели

Маларията е била другото често срещано заболяване за периода, с което се водели постоянни "борби" през периода 1924-1944. Били са обособени 11 маларийни района, които до 1944 година са се увеличили на 13.

През 1929 година е била създадена специална организация за борба с маларията, финансирана от специален фонд "Борба с маларията". Постъпленията от общините във фондовете обаче са били крайно недостатъчни. През 1927 година е създаден първият специализиран център у нас за борба със заболяването.

Висок е бил процента и на ухапванията от кучета, които са основните преносители на заболаването бяс. За периода 1931-1932 година броят на ухапаните хора и съмнително болни от бяс е бил 12 475. До 1925 година пострадалите са били лекувани само в 3 административни центъра - Плевен, Пловдив и София.

През 1928 година в София са създадени първите "здравни центрове", които следвали американския образец. Поради влошените условия за тяхното функциониране обаче, се е наложило разделянето им на отделни сектори.

Наблюдавало се е нарастване броя на аптеките към 1925 година, основно в часния сектор, което е продължило до 1941. Значително намаляване на държавните аптеки настъпва през 1930 година.

Макар да се е наблюдавало значително увеличаване броя на медицинските сестри за периода 1925-1944 техният брой е бил крайно недостатъчен за обслужване на населението. Поради тази причина се е дало разрешение на руски сестри-емигрантки да оказват медицинска помощ у нас.

Най-интензивно е било нарастването на стоматолозите. За периода 1925-1939 година са се увеличили близо 5 пъти.