Урук - градът, станал първообраз на цивилизацията

Повечето от нас помнят от училище, че първата човешка цивилизация се е зародила по поречието на реките Тигър и Ефрат. Много малко обаче са чували името на град Урук. Това е каменно селище, издигнато до отдавна пресъхнало корито на Ефрат, което с годините се е преместило с няколко километра. Макар да е изоставен преди не повече от 1300 години, античният град е открит едва през 60-те години на миналия век. Оказва се, че находката е най-близкото определение до нарицателното „Люлка на човешката цивилизация“.

Археолозите успяват да установят възрастта на Урук с точност до няколко десетки години. Те датират древните руйни към петото хилядолетие преди Христа. Най-вероятно се е образувал при сливането на няколко земеделски села, които заедно успяват да създадат развита цивилизация. Учените откриват, че в града са се практикували около сто различни професии. Тук възниква въпросът „Как точно са успели академиците да преброят занаятите в отдавна мъртвото селище?“ Отговорът е лесен - занаятите са записани.

Именно в Урук за пръв път в историята на цивилизацията се използват символи, които могат да запечатват точно човешка реч. Писмеността, използвана от жителите на града, е наречена Клинописно писмо и се използва в Шумер и Вавилония в продължение на около 3 000 години. Клинописното писмо се състои от множество символи, изобразяващи смисловото значение на думата. Изписват се само чрез прави черти, тъй като за целта се използва заострено длето, което се удря с чукче в глинена плочка.

Друг впечатляващ елемент от културата на Урук е неговата значимост за цялата област Месопотамия, особено в периода на третото хилядолетие преди Христа. Градът става търговски и културен център на цялото поречие, което води до сформирането на първото в света царство, простиращо се отвъд границите на едно-единствено племе. Именно заради това градоустройството на Урук става „скица“ за множество от древните селища - Вавилон, Ур и др.

Най-впечатлителните постройки, открити сред древните руини, са храмовете на двете основни божества - Ану и Инана. Ану е мъжкият бог на небето. Инана, наричана по-късно от шумерите Ищар, е женската богиня на земята, любовта и войната. Заедно те сформират основния пантеон на града. Именно за това в тяхна чест са изписани няколко колони в храмовете, чиито красиви стенописи са оцелели до наши дни.

Както вече споменахме, Урук става първата столица на царство. Смята се, че това се случва при управлението на владетеля Еанатум, който издига първите стени с бойно предназначение около града. Друг урукски монарх, придобил легендарност, е Гилгамеш. Шумерският цар е познат на археолозите още от 1853-та година, когато английски експерти намират антична сага, изписана на глинени плочи с помощта на Клинописно писмо. Едва няколко десетки години по-късно са намерени доказателства, които потвърждават, че митичният владетел е реална историческа личност.

В края на второто и началото на първото хилядолетие преди Христа Урукското царство започва да губи влиятелността си, поради появилите се нови, по-силни държави в Двуречието. Освен това, под натиска на времето, коритото на Ефрат се измества и животворните води на реката започват да се оттичат все по-далеч от стените на града. В резултат на тези два фактора Урук престава да играе ролята на търговски и културен център и се превръща в бавно умиращо селище. През годините се променя и неговото име. Например, в стария завет е споменат като Ерех.

Последните жители напускат града едва по време на арабската експанзия от осми век, но по това време там живеят едва няколко хиляди души. За сравнение, укрепленията на цар Еантум ограждат селище с големина около шест квадратни километра и население от над 80 000 човека.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи